Посегнат ли на правото ни на свободно изразяване, значи сме загубили всичко!

През целият период на така нареченият вечен преход, гурутата на неолибералният пазарен модел, който някой несполучливо бъркат с демокрация, винаги са изтъквали едно силно предимство.Толкова значимо, че всеки недостатък на съществуващата реалност, в която живеем може да бъде оправдан.Това е правото на свободно изразяване. Правото на собствено мнение. Именно това право е залегнало в основите на всяка общност, самоопределяща се като демократична.Ще си позволя да цитирам великият Волтер, който е формулирал този основен принцип на свободата, повече от  прекрасно:    

"Аз може и да не съм съгласен с това, което казваш, но бих дал и живота си, защитавайки правото ти да можеш да го казваш."

Поредната антидемократична законодателна инициатива, на управляващата коалиция, този път може да мине и без обществена реакция. Заети с мигранските нашествия, отслабената ни държавност, поредният цирк на шута на републиката и контролираният хаос в Европа, едва ли имаме сили да се оглеждаме за всяка глупост сътворена от нашето правителство. Друг е въпросът, дали това правителство наистина е наше. Защото наблюдавайки действията на управляващите е трудно да повярваме, че се ръководят от нашият интерес. Първо беше безумната идея, на Москов за снемане на пръстови отпечатъци от населението. Как това ще подобри здравното обслужване остава загадка, чийто отговор се намира единствено в главата на здравният министър. Но дори и подобна мярка да допринесе с нещо за нашето здраве, остава погазването на нашите основни права и съмненията за злоупотреба с нашите данни.  

„Снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци от държавните органи съставлява засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. Такъв извод прави Съдът на Европейския съюз.“

Остава основателното съмнение, че се върви към последователно отнемане на правата ни. Като човешки същества и личности. Обсъждането на ограничаване свободата на словото ни е просто поредният акт от целенасочена стратегия. Едва ли подобни законопроекти се създават случайно и хаотично.

Именно  в правото на лично мнение и неговото свободно споделяне е заложен фундаментът на демократичността в едно общество. Спомнете си, че всеки тоталитарен режим отнема първо това право на своите граждани. Разбира се, зад подобен акт винаги има благовидни и привидно основателни причини. Всяка диктатура задължително се аргументира, когато посегне на някое от основните ни права. Не би могло да бъде по друг начин. За да се наложи една власт, тя се нуждае от съдействието на обществото. Защото тоталният контрол е възможен единствено, когато се налага постепенно. Днес ще ни лишат от една наша привилегия. Утре от друго наше основно право. Докато накрая не остане нищо. Докато се събудим и осъзнаем, че вече не сме свободни.

Посегнат ли на правото ни на свободно изразяване, значи сме загубили всичко!

Не е трудно да се досетим, че терористичните атентати дават прекрасна възможност за ограничаване на всички наши свободи.Достатъчно е да се изтъкне аргумента за нашата сигурност. От измамното усещане за спокойствие, до пълната зависимост има само една крачка. Защото общество което е готово да се откаже от свободата си в замяна на своята илюзорна сигурност, не заслужава да е свободно. Няма нищо по-важно от свободата. Всичко друго е фатален  компромис!   

Полицаите да намерят друг начин за изкарване на пари!

В недържавата България всичко е възможно. Дори, най- силното перверзно въображение бледнее, пред  случващото се по нашите географски ширини . Абсурдностите на нашето  битие, отдавна са се превърнали в норма.

Ако наивно сте си мислили, че убийците  не се ползват с добро име в едно общество, явно не сте в течение на новите ценности , които ни се налагат от гурутата, призвани да пазят нашите човешки права. Като видни представители на новият морал, чиновниците от   Българският хелзинкски комитет са убедени, че един убиец, може да бъде номиниран за човек на годината.

Според тези морални титани, убийството напълно се вмества в човечността. Защото следвайки нормалната логика, номинацията на една личност, за човек на годината би трябвало да акцентира на главните човешки достойнства. Все пак говорим за човек на годината.

Подобен акт не само реабилитира предишните деяния на номинираният кандидат, но и го  издига на едно ново морално ниво. Според БХК всеки убиец, след като се е разкаял може да бъде пример, за едно цивилизовано общество.

На никой от чиновниците в небългарската организация, не му е направило впечатление, че разкаянието едва ли може да изтрие извършено престъпление. Особено когато това престъпление е свързано с отнемането на човешки живот.

Човекът на годината е убил друг човек.

Това са новите критерии и ценности на БХК. Същата тази организация, която счита за нормално нелегалното  преминаване на мигранти, през държавни граници. Същата тази организация, която от стъпването на наша територия, нито веднъж не се заинтересува от състоянието на бедните ни пенсионери.  Не се притесни от многобройните убийства на възрастни хора в малките села. Станали жертва на битова престъпност, породена от липсващата държавност. Тази толкова морална организация, не забелязва финансовият геноцид, на който е подложена значителна част от нашето общество, повече от четвърт век.

Не! Подобни тривиални проблеми са извън дневният ред на чуждестранната организация. Всъщност, през цялата история на съществуване у нас, БХК нито веднъж не е провел, дори една единствена инициатива, в полза на българското общество. От тук идва и основателният въпрос, защо ни е тази организация? Не трябва ли подобни неправителствени образувания, да бъдат отхвърлени от нас?

Защото оттеглянето на скандалната номинация, под натиска на обществото, едва ли променя  начинът по който тази организация работи.

Този скандален акт, беше капката преляла чашата на нашето търпение. Защото антибългарските действия на БХК съвсем не се изчерпват с този акт.

Ако, действията на БХК са скандални, то изказванията на нашият министър-председател излизат, извън стандартните определения. Борисов превърна в норма , неадекватността, изразена чрез глуповат изказ. Именно глуповатата риторика, често се тълкува , като проява на неподправена искреност.  Никоя от казионните медии не си позволява да тълкува обективно, откровената  посредственост на този човек, съсредоточил цялата власт в себе си. Няма да чуете представител на националните медии, да се възмути от откровените глупости, сипещи се от устата на първият политик. Борисов успява да изненада аудиторията, вдигайки летвата на посредственият си цинизъм, с всяко свое изявление. Тъкмо да си помислим, че по-зле не може и реалността ни опровергава. Оказва се, че може!

„Полицаите да намерят друг начин за изкарване на пари, а не да чакат на заплати!“

Тук, ставаме свидетели на ново ниво абсурдност.

Министър-председателят на една държава, съвсем  официално подстрекава блюстителите на реда, служителите призвани да следят за спазване на правилата, да престъпват закона. Явно, никой не е обяснил на този човек, че полицаите не могат да работят, друга работа, тъй като това е конфликт на интереси. По закон!

Дори да преглътнем този факт, остава явното нарушение на закона. Подстрекаването, към нарушаване на законността. Един министър-председател призовава полицията към престъпно деяние.

Разбира се, подобно изявление показва и циничната арогантност на един български политик, към представителите на едно професионално съсловие. Посланието е ясно. Заплатите които ви даваме са да си плащате данъците, кредитите и таксите. Ако искате да ядете, работете някъде другаде!

Пари няма ,спасявайте се, както можете!

Това е посланието на съвременната българска политика. Казано в прав текст.

Колкото и да е скандално изказването на Борисов, всъщност то обрисува мисленето на тези, които систематично унищожаваха и унищожават държавността, вече двадесет и шест години.

Това е девизът и веруюто на нашите политици.

Аз подкрепям полицаите. Не защото съм доволен от тяхната работа, а защото са част от нашето общество. Защото осъзнавам че именно разделението е причината за нашата обществена безпомощност. Защото осъзнавам, че рибата се вмирисва от главата и вината за неадекватната и неефективна полиция се дължи на всички управлявали до този момент.

В нашата недържава, вече няма граници за политическият цинизъм. В недържавата ни, отдавна ненормалността се е превърнала в норма. В основен житейски закон. В нашата недържава оцеляват силните на деня. Тези които необезпокоявани крадат нашето и на децата ни бъдеще. В нашата недържава, издевателството над нормалността и справедливостта, вече е ежедневие.

Ако мислите, че положението не е толкова драматично си спомнете поредното решение стъпкало остатъците от суверенност.

Чужди самолети ще охраняват нашите граници.

Имаме военни бази на чужда армия. Потъваме в дългова спирала.

Сухоземните ни граници са , на практика неохраняеми.

Призовават органите на реда, сами да се спасяват.

Политиците ни съвсем официално заявяват, че правят каквото им кажат началниците от Брюксел и Вашингтон!

Още ли си мислете, че имаме държава?

Толкова отдавна сме пленени от шайка крадци, че сме забравили, че има и друга реалност. В която едно гражданско сплотено общество е коректив на политическите представители. Реалност, в която гражданите отстояват своите права. Реалност в която обществото сваля от власт самозабравили се правителства. Както в Румъния!

Време е да превърнем територията, отново в държава.

Тодор Галмадиев

"Още някой да е Шарли?"

Какво се случва, когато едно общество загуби своята културна и морална идентичност. Какво се случва с едно общество в което родовата памет и традициите се заместват с новите ценности на мултикултурализма и безкрайната толерантност.

Границите, между нормалност и ненормалност, бавно се размиват.

Всички си спомняме какво се случи на 7 януари 2015г. малкият и никому неизвестен сатиричен вестник „ Шарли Ебдо“ се превърна в централна световна новина. Трима нападатели влизат в редакцията на сатиричният седмичник и откриват огън…

Всички знаем какво се случи в този ден. Цялата световна общност солидарно защити правото на свободното слово и тези които медиите превърнаха в негов символ.

Целият цивилизован свят стана „Шарли“.

Дори нашите журналисти от казионните медии решително застанаха, зад своите френски колеги. Въпреки, че свободното слово в националните медии отдавна е влязло в Червената книга. Всички говорят за него, но никой не го е виждал, или отстоявал.

Разбира се имаше и спор, къде е границата, между свободата на изразяване и толерантността. Къде свършва изкуството и започва  естетическата фригидност. Трябва ли свободното слово да се придържа, към някакви норми, или това е ограничаване на неговата израстност.

Всички помним сълзите на останалите живи журналисти, след терористичния акт и възмущението, срещу убийството на невинни хора. Просто не е за вярване, че същите тези журналисти сега се гаврят с невинните жертви от сваления в Синай руски пътнически самолет. Това не е хумор, а проява на елементарна липса на емпатия. Проява на откровен цинизъм.

Взирайки се в тази карикатура, изпитвам единствено отвращение и гняв. Това е моята спонтанна реакция. Първична и автентична. Колкото и да се опитвам да погледна на тази рисунка по друг начин, не мога да открия послание.

Под падащите, от небето останки на руският пътнически самолет, ислямски терорист е прикрил уплашено главата си с ръце. Коментарът, най-отдолу гласи:

 „Руската авиация е засилила бомбардировките си“.

 Що за личност трябва да си за да се шегуваш със смъртта на 224 човешки същества, сред които 17 деца! Какво е послание може да има в подобна визуална перверзия?

Това не е изкуство, а ментален садизъм!

Не съм „Шарли“ и няма да бъда!

Тодор Галмадиев

Добре дошли, в света на Оруел

Реших, да напиша няколко реда, провокиран от поредната инициатива на министерството на здравеопазването и всичко което се случва, през последните месеци.    
Цялата тази кампания, рекламирана като грижа за здравето на нацията е с цел, нови приходи, за усвояване на нови средства, от политическите ни чиновници. Това, от една страна, а от друга засилване на финансовата тежест, върху най-уязвимите членове на нашето общество. Тази тенденция, съвсем не е български патент. Всъщност, реформаторите не произвеждат идеи. Всичко което ни се предлага, като иновация, от тяхна страна е част от световната тенденция, за бавно, но последователно унищожаване на определена прослойка от обществата, във всички "демократични" държави. 
Може да звучи, като поредната конспиративна теория, но нека да погледнем, обективно фактите.
 Първо, в прословутият  списък липсват по-голямата част от вредните храни, което обезсмисля самата идея . 
Безалкохолните напитки натъпкани с аспартам, натуралните сокове, които отдавна не са такива и други отрови, причиняващи рак и редица други заболявания, не фигурират, като вредни. Липсват и обработените с различни химикали и примеси месни продукти. Липсват храните от веригите за бързо хранене, за които се знае,че изключително вредни. Неотдавна известният готвач  Джеймс Оливър, спечели дело, срещу гиганта "Макдонадс", доказвайки изключителната вредност и използването на химикали, във всички продукти, на въпросната корпорация.Въпреки това, нашето здравно министерство, удобно пропуска тази и други компании в своя проектозакон. Същата е и ситуацията с производители на безалкохолни напитки, които масово използват изкуствени подсладители, с доказан канцерогенен ефект. Всъщност, огледайте етикетите на въпросните напитки и ще установите, че е много трудно, да откриете, такива, без аспартам, или друг вреден подсладител.
Реално, почти всичко което се продава в хранителните вериги, съдържа вредни вещества и дори отрови. От пакетираните храни,през хляба, до суровото месо. Това ни води, до следващият основателен въпрос. 
Защо след като тези храни са вредни не се забранят и с закон не се принудят производителите да произвеждат здравословни такива. Пълен нон-сенс е да глобяваш един производител за производството на вреден продукт, който си разрешил, да  произвежда. 
В САЩ, над 90% от храните съдържат ГМО съставки. Въпреки, че световно известни учени доказаха, че консумацията на тези храни води до риск от  диабет, алцхаймер, инфаркт, синдрома на Даун, всички видове рак и редица други болести, американското правителство, не предприема никакви мерки, в защита на своето население. Въпреки ръстът на тези заболявания и спадане на на възрастовата граница, сред заболелите. Нещо повече! Тези изследвания, умишлено се игнорират, защото интересите на големите корпорации,са тясно свързани с интересите на политическата класа. Блестящ пример е прословутото Трансатлантическо споразумение. Всички клаузи в този скандален договор, между ЕС и САЩ, са изцяло в интерес на едрият бизнес. На практика корпоративният и банков елит и досега се ползваха с закрилата на политиците. Въпреки това, се случваше, понякога да бъдат ограничавани апетитите им, за абсолютна власт, под натиска на гражданското общество. Сега, чрез трансатлантическото споразумение, се цели узаконяване на тази абсолютна власт.
 След като лицемерно се демонстрира загриженост за здравето на нацията, защо няма данъчни облекчения за полезните храни и стимулиране на производителите, на такива продукти, да свалят цената. 
Истината е, че огромна част от хората ядат боклуци, поради икономически причини, а не защото не обичат полезната храна, която умишлено е с завишени цени. Преди години всички храни бяха био и евтини! Сега био-продуктите се няколко пъти по-скъпи! Излиза, че по естествен път се толерират богатите с достъп до качествена храна и бедните, които ядат отровната храна, защото само нея могат да си позволят. Така се постига изкуствена селекция. Бедните боледуват и умират, а богатите живуркат. Гениално, нали! Добре дошли в новият световен ред, в който всички държави институционално се превръщат в концлагери. Така е и в сферата на здравеопазването и останалите сфери. Например, като пенсионната реформа! 
Зад вдигането на пенсионна та възраст, в световен мащаб, не стои икономическа причина.Това е официалната версия. Истината е, че това е поредният механизъм, за редуциране на населението. Не, това не е поредната конспиративна теория. Достатъчно е да влезете в интернет и да чуете изказването на най-богатият бизнесмен, Бил Гейтс, по тази тема. Арогантността на корпоративните собственици, вече е толкова голяма, че те дори не крият своето отношение, към излишните.
Точно така, всички хора, над прословутият"златен" милиард се разглеждат, като излишен товар. Те са бреме, което трябва бързо да се редуцира. Разбирайте, да се премахнат. Ако това ви се струва страшно и невероятно, истината е още по-жестока. Въпросното редуциране се извършва, съчетано с максимално извлечена печалба. Идеята е докато ни убиват, едновременно да печелят от нас.Цинична ефективност, на която, дори Хитлер би завидял. 
Това се случва, по няколко направления.Чрез контролирана бедност, с тенденция на задълбочаване, като високата пенсионна възраст е само част от инструментите. Локални войни. Ваксини, причиняващи безплодие и отравяне. Но най-вече, чрез доминацията на вредните храни. Защото, именно храната ни прави най-уязвими. Правото на избор ни е отнето отдавна.Нямаме избор, в нито една сфера, регламентираща битието ни. Постепенно, но последователно, се ограничават всички демократични придобивки, извоювани от нашите предци. Това е световен процес. Целенасочен и дирижиран от един център. 
Докато ни отвличат вниманието на обществата, с изкуствено създадени конфликти и мигрантски преселения, определени кръгове, притежаващи световните капитали, тихо придобиват нова власт. Конфликтът в съвременният свят не е, между отделни държави и култури. Истинският конфликт е между, онзи един процент властови елит и останалото общество. В свят, където доминират, интернационалните корпорации, властта не се придобива, чрез оръжие и войни за територии и ресурси. Истинското заробване става, чрез икономическа инвазия. Военните конфликти са архаизъм. Подчиняването на една държава, вече става чрез банкови кредити и завземането на местни пазари. Това се случва, не само в България, а навсякъде по света. Събитията в Гърция, красноречиво демонстрираха, този нов вид инвазия.
 Живеем в свят, с наложен неофеодален ред, грижливо прикрит, зад демократична риторика, противоречаща на всякаква разумност. Риторика наложена, като догма, от корпоративният елит. Европа изживява своето второ Средновековие. Ако, през Средните векове църковната идеология е заглушавала и потъпквала, всеки свободен глас. Сега, това се случва, чрез неолибералната доктрина. Дали, ще изживеем втори Ренесанс, отхвърляйки ретроградното мислене, или ще потънем в забвението на деградиралата реалност, зависи от нас.    
Има един анекдот за кравите,прекрасно обрисуващ наложеният скептицизъм, към истината.
"Две крави си говорят на полето: 
-Ти знаеш ли,че ни гледат само защото даваме мляко,а пък като остареем използват месото ни за ядене?! -Май четеш прекалено много Теории на конспирацията. "
Живеем в свят, в който ненормалността, се е превърнала в норма. Толкова сме свикнали с наложените от  корпоративният елит правила, че дори ги приемаме, като справедливи. Толкова сме объркани, че отказваме, да погледнем оковите, които носим. Оковите, върху съзнанието ни, бавно протриващи достойнството и инстинктът ни за самосъхранение. 
Няма нищо по-страшно, от робът, който не осъзнава, че е такъв. 
Огледайте се! Помислете! 
Защото, отдавна живеем, в кошмарът на Оруел!
Това ли е светът, който искаме да завещаем, на децата си?

За нашите приятели отвъд океана, ще остане, само настаняването.

Има едно елегантно и хуманно решение, за справяне с мигранската инвазия! Натоварваме на кораби и самолети, всички "прекрасни" емигранти и ги пращаме на САЩ! В крайна сметка, всички "пролетни революции" и войни за "демокрация" си бяха създадени и проведени от САЩ и техният пудел Великобритания. Следователно, е справедливо , сега да си понесат последствията.
Тъй като европейските чиновници, набедени за лидери от медиите, са на пряко подчинение, към Вашингтон, трябва ние гражданите на Европа,да вземем инициативата.
Прилагайки пряка демокрация, чрез европейска подписка. Сигурен съм, че за седмица, европейските граждани подписали тази инициатива ще надхвърлят, бройката, на подписалите подписката, срещу заробващото трансатлантическо споразумение.
Понеже, на хартия и по етикет се водим демократична общност, ще трябва да се съобразят с решението ни.Тъй като демократичните САЩ, разполагат с безброй незаселени територии, за разлика от малка и пренаселена Европа, да се надяваме на евроатлантическо разбиране и отговорност, към предизвиканите от тях катаклизми. 
От наша страна, ние ще се уверим, че новите американци ще са само представители на "умерените" терористи. Така или иначе са си техни хора. Разбира се, част от новите американци, може да бъдат заселени в централата на ООН и офисите на Хелзински комитет и други подобни благи организации, които ще имат възможност нагледно да докажат своята хуманност.
Не на думи, а с дела. В знак на съпричастност, ние европейските граждани ще съберем дарения, за построяване, на поне хиляда джамии. Като поне две ще са във Вашингтон и по няколко във всяка щатска столица. Така ще помогнем, за разпространяването на духа на мултикултурализма. Листовките и пътните също ще ги платим ние.Няма да забравим всички инструкции и упътвания, как да се възползват бежанците от Афганистан, Ирак, Сирия, Мароко, Египет, Алжир и Марс, от социалните предимства, на нашият съюзник и радетел за демокрация.
За нашите приятели отвъд океана, ще остане, само настаняването.
Едва ли, нашите толерантни съюзници, ще имат нещо против! Нали, САЩ са родината на емигрантите и бежанците. Нека им помогнем, да си попълнят редиците.
Умерените терористи ще се зарадват, да се срещнат, със своите благодетели.

Тодор Галмадиев

Осмото чудо-вище на Тиквоний

"В Сингапур всички естакади са, като на Белокопитово. Нали искате, да сме като по света“.

Когато върховният Пожарникар говори, понякога е трудно да му се следва мисълта. Какво е искал да каже: „да сме като по света“, не е ясно. Обективността изисква да отбележим, че словоредът най-вероятно е граматически неправилен и объркан. Но! С едно голямо“но“, трябва да признаем че Великият ум винаги се изказва мъгляво, освободен от предразсъдъците на граматичните окови. Всичко това са дребни подробности, които не могат да омаловажат, мислите и делата на Премиерът!

 След това проникновено изказване на върховната Тиква на тиквичките, от Сингапур били поласкани. Следването на техният опит, от една развита евроатлантическа, неолиберална цитадела на демократичните ценности, като държавата България, можело само да хвърли във възторг скромните азиатци.

Според последни сведения представителна делегация от Сингапур решила да разгледа осмото чудо на света. А именно, естакадата в Белокопитово. Смаяните сингапурци смело навлезли в прословутата естакада. Разбира се, влизането се оказало по-трудно от излизането. Наложило се ,след няколко дневно отсъствие да бъде изпратен спасителен екип, който да открие делегацията. Имало малко усложнения и бил пратен втори екип, който да открие делегацията и първият екип. В крайна сметка, всички били спасени. Смаяни сингапурците, не можели да не признаят уникалността на  съоръжението, нямащо аналог в световната архитектура.  Според слуховете, в Белокопитово дори времето  се обърквало. А пространството направо се изкривявало. Дори хората и животните в околността се държали малко странно. Има истории за изчезнали овчари и магистрални труженички, които били заседнали, насред естакадата. Подобно на Летящият Холандец, нощно време можело да се чуят гласовете им.

 Името на гениалният архитект е неизвестно, също както  и на пирамидите в Гиза. Но слуховете говорят, че самият Премиер, една сутрин набързо е надраскал проекта, докато си е пиел кафето. По-важното е не името на архитекта , а на поръчителят. А него ние си го знаем. Основната заслуга е на Премиера, който както знаем, сам строи, дава, управлява и открива, всичко което може да се усвои.

Някой зли езици, може и да говорят че проектът в Белокопитово е безпрецедентно скъп . Други може да говорят, че всички строежи в нашата процъфтяваща държава са схема за източване на пари. Много неща може да се говорят, но ние си знаем, че това е просто проява на завист, към постиженията на Премиерът Строител.  

Каквато и да е истината, по-важното е, че уникалният възел в Белокопитово ще кандидатства за осмо чудо на света.

Тодор Галмадиев 

От „Дневника на Буда“

                                                                Част Първа

07:30

Събудих се… Вече е седем и половина. Ще взема да стана, че светът сигурно, едва е успял да съществува, без мен. А! Слънцето, вече е изгряло. Преди мен…Хм, ще питам Цецо, дали съм давал разрешение. Даже, най-добре да си запиша, за да не забравя.

07:41

 Няма да се къпя! И така си мириша добре. Сипвам си кафенце. Малко е топличко, ама не съвсем. Днес съм в настроение и няма да се карам на кафеварката. Така… Как се пишеше“слънце“, със „с“, или „ц“? Ех, тези учители, на един език не успяха да ме научат! После, заплатите им били малки. Никакви заплати няма да им вдигам.

08:05

Майната му на Слънцето, имам по-важни работи. Хрумна ми една мисъл, дали…Не било мисъл. А, аз тъкмо се зарадвах. За съжаление ,трябва да си сложа някакви дрехи. Жалко, толкова добре изглеждам в натура. Дори, огледалото ми намига закачливо.Буда завистливо ми се усмихва. Трябва да го пипна по коремчето, за късмет. Май беше по главата. Хм…Я, по-добре да пипна Рапан по темето, все същото е. Най-малкото, ще ми повдигне настроението. Когато ми остане време, трябва да направя няколко коремни преси. Поне, четири-пет. Тъй да се каже, да се стегна. И сега не съм зле! Вчера, едва се измъкнах. Фенки, снимки, отново фенки! Обичат ме. Не ги виня, защото ги разбирам. Аз също се обичам.

08: 36

Как лети времето, когато се замисля.

08:44

Още мисля! Ба мама му! Аз съм бил мислител. Трябва да си го запиша. Мисл…като и да е.

08:51  

Днес нямам лентички за рязане! Развали ми се денят, още от сутринта. Ще взема да им се скарам малко на седянката. Може би утре, да има нещо за рязане. Ще питам Лилиту! Свястно момиче е тя. Не се спира на едно място. Ще я черпя едно кюфте, от безплатните.

08:57

Леле, колко се уморих. Мисленето е тежка работа.Малко ми плащат. А още, не съм тръгнал на работа. Днес интервюта няма да давам, щото ме мързи. В тая жега, мисля бавно. Дори аз! Така е. Трябва да има и малко самокритика и обективност. Все още, съм човек. Колко гениалност минава, през главата ми, а са минали само пет минути. Да служиш на народа е тежка и неблагодарна работа. Ама, кой ме разбира. Цецо, каза че великите били неразбрани. На мен ще ми го казва. Че те мен, постоянно не ме разбират! Смятай, колко съм гениален!

Плажните хавлии и Конституцията

Българите, вече избягват северното Черноморие и предпочитат да посещават румънските плажове. там никой не им иска такса"плажна хавлия", нито малко състояние, за удоволствието да си вземат чадър.А, колкото до шезлонгите, те са истински лукс, за средностатистическият българин.
Така се прави! Като искат пазарна икономика  нашите бизнесмени, да се научат да се съобразяват с законите на свободният пазар. Само че, нашите новоизлюпени неолиберали искат свободен пазар, само на думи. Иначе всички се ползват с протекции и са свикнали държавата да им оправя бакиите. Защото мисленето им е такова. Номенклатурно. Свободният пазар за всички, но не и за тях! Нека, българските хотели и плажове да си стоят празни. Заслужават това. Дори, нещо повече. Защото ще дойде време, когато ще им се потърси сметка от къде са намерили пари за да застроят Черноморието с незаконните си постройки. Върху плажната ивица. Ще дойде време, когато ще потърсим сметка и на политиците давали тези разрешения, за строеж, в нарушение с законодателството и Конституцията. И не на последно място, от къде на къде ще ни искат пари за да си сложим хавлията, върху една свободна територия, принадлежаща на всички нас! С какво право ще се заграждат плажове и ще се взима такса"достъп"! Вместо да проверява неудобните вестници и сайтове, пишещи нелицеприятната истина, Борисов, да вземе да провери дружките си, които ежедневно нарушават закона. Знам, че няма да го направи. Не можеш да следиш, за спазването на законите, след като сам ги нарушаваш.Обвързаността на псевдо-бизнеса ни с политическото съсловие е толкова голяма, че само извънсистемен играч може да я разплете. А, най-добре да я разсече, като е постъпил Александър Македонски с гордиевият възел. Данъците са за бедните. а привилегиите, за богатите, които си пазаруват закони.

Държава, отдавна нямаме. Това ни се доказва ежедневно. Имаме територия, в която беззаконието  е норма. А законите са средство за изнудване и натиск, върху малкото останали честни индивиди. Въпросът е, дали имаме народ. Дали, сме способни да се обединяваме и да отстояваме, това което ни се полага, по право.  Искаме си нашата свобода. Свободата на избор. Свободата, да се придвижваме свободно. Свободата на личността. Най-вече, свободата да съхраним  достойнството си. Друго не искаме.

Въпреки че, тези наши права са гарантирани от Конституцията, това не пречи на политиците, системно да ги нарушават.

Идват местни избори. Не ги игнорирайте, защото именно ,чрез местната власт партийната мафия краде, най-много средства от еврофондовете. Там е заровено кучето. Направете си експеримент и ей така, за разнообразие. Не гласувайте за познатите муцуни. Същите, за които знаете, че са крали, крадат и пак ще крадат. Теглете им една майна и гласувайте с разума си , а не под натиск. Защото Те се нуждаят от вас. Те зависят от вас. Те на нас не ни трябват! Докато се печете, до скалите,сред боклуците и скалите гледайки, към ситният пясък за богопомазаните. Помислете, ядосайте се и  протестирайте. На есен. Защото изборите, местни, или парламентарни са една от най-силните форми на протест. Въпреки всички фалшификации и закупени гласове, вашият глас, все още е решаващ! Използвайте го! Не оставяйте, двадесет процента да решават съдбата ви.

Ние се нуждаем от реални представители, които да работят , за нас. В това е смисълът на демокрацията. Всичко друго са подробности. Бъдете активни. Именно нашата пасивност им позволи, да ни се качат върху главите. Именно, нашата апатия и безверието, че нещо зависи от нас, ги прави силни.Те са по-малко от един процент! Но са виновни за деветдесет и девет процента от нашето мъгляво съществуване.Днес е платеният плаж. Утре ще бъде нещо друго. Защото им позволяваме.

Когато дойдат във вашият град, отново усмихнати  с поредните обещания и кебапчета. Върнете им ги. В лицето! Вместо любезно да ръкопляскате, покажете им колко ги презирате. защото вие сте примера, за своите деца. От вас зависи, на какво ще ги научите. Дали да бъдат личности, или послушни помияри!   

Гласуваш за една тиква. Получаваш три!

Гласуваш за една тиква. Получаваш три! Разбира се, тривиалното оправдание е, че всичко се прави в името на националната сигурност и стабилност. Нито дума, че това е дебелашки начин да излъжеш своите избиратели. Трябва да се приеме закон, според който всяко коалиране, след изборите да става, след допитване до избирателите на референдум. Това е демокрация! Всичко друго, без значение как е представено е подмяна на волята на хората. Не може, да твърдиш че няма да се коалираш с партията Х, преди изборите, а след тях, това да е първото нещо което правиш. Този театър се играе с забележителна последователност, през последните двадесет и шест години.
Ето, защо трябва да има някакъв закон който да регламентира предизборните бълвочи, които политиците необезпокоявано ръсят. Всъщност, законодателството ни има сериозна нужда от поправки. Цялата логика, на която трябва да се градят законите свързани с политическата класа, трябва да бъде подчинена на отношенията работодател- служител. Защото, според не спазваната от никой Конституция, ние сме работодател, а политиците наши служители. Но за да стане това на практика, трябва да има подходящо законодателство, регламентиращо тези отношения. Иначе си оставаме в сферата на добрите пожелания. А, резултатът всички го виждаме и изпитваме на собствен гръб. Подобна инициатива трябва да тръгне от нас, защото е ясно, че политиците сами няма да си направят харакири, порязващо сладките им привилегии. Вместо да умуваме, какви социални системи да измисляме, просто трябва да ограничим политическата власт, прехвърляйки част от нея, върху нас. Нали, по-дяволите ние сме суверена. Подобна стъпка, бързо ще ограничи всички злоупотреби и своеволия, сред управляващите. Всичко в законодателството, засягащо политическата върхушка трябва да е подчинено на тази логика. Време е да се отърсим от илюзията, че ще дойде някой политик с висок морал, който ще ни подведе, към светли бъднини! Проблемът в тази система не е личностен. Проблемът в политическата система е в нейното структуриране и не-носене на отговорност. Индивидуална отговорност. Няма нужда да откриваме топлата вода. Корупция и злоупотреби се получават, когато една власт е съчетана с безнаказаност, гарантирана от законодателството. Ако не променим правилата, ще се сблъскваме със същите проблеми, отново и отново.
Така че, трябва референдум по тези проблеми. Всички останали въпроси, като мажоритарен вот, задължително гласуване, намаляване броя на депутатите и прочие дребни фрагменти, не решават основните дефекти на сегашната система. Те са следствие, а не първопричина. Нека, да не лекуваме симптомите а да се захванем с болестта.
  

Вашата алчност наранява икономиката!

Вашата алчност наранява икономиката!

Ето, това е философията на неолиберализма. У нас широко рекламиран от Костов и неговият фъфлещ нищоправещ Мартин Димитров. А също така, крадливата Кунева, която взима заплата от банка, въпреки че икономическите и познания се изчерпват с това да си преброи нулите в преведените суми, по банков път. Да  послушният Радан Кънев, който постояно е сърдит, че трябва да направи поредният компромис,след като е обещал обратното. Разбира се, не можем да пропуснем и Борисов, ограден от неолибералните чиновници на Вашингтон- Горанов, Дянков и Каролев. Да не забравяме и цялата плеяда от платени от "Америка за България" анализатори, социолози, политолози, фелациолози, преживящи псевдо-журналя и прочие паплач, смятаща, че да си неолиберал е cool . Или, поне модерно.
За сведение, същите сладури, преди са били яростни комсомолци и комунисти, ревностно борещи загниващият капитализъм. Сега, след като изживели своя катарзис, вече със светнали очи, бранят неолибералната идея. Която се изразява се в простичката философия: Да си богат е готино, когато е за сметка на останалите. Да живее свободният пазар, стига да не е в сферата на  моя бизнес!" Има и странични детайли: Всичко за богатите и нищо, освен работа за останалите. Но това са подробности!
По-важното е, че след години на финансова дисциплина и затягане на коланите, се оказа че сме по-зле. Затова и племенният вожд изтегли шестнадесет милиарда. Не за друго, ами за да можем да затягаме още коланите.
Нашата алчност наранява икономиката!
Тодор Галмадиев

Здравеубиване

Едва ли, този разказ се нуждае от тълкуване.Още по-малко от коментар. Защото подобни случки оставят всеки нормален човек, който не е загубил емпатичните си възприятия, без думи!

Krasimir Kurtev

"Преди около седмица заварих приятелка у тях в много тежко състояние.На същият ден е била на изследвания с препоръка от личният лекар веднага да бъде приета в болница,защото белият дроб и е бил с 80 процента увреждане,а незабавната помощ буквално ще и спаси живота.Отива в болницата,но не си открива личната карта,и я връщат в състояние в което дори едвам ходи ,и няма сили да говори.Открива картата след два дни,през които прави още един опит с молби да я приемат,но отново отказват.Когато я приемат вече с лична карта вече е късно,и днес ще погребваме Адриана.Тя нямаше тридесет години.Става дума за болницата в Сливен,където започвам собствено разследване,и на виновните за това няма да се прилагат закони,а лично ще им еба путката майна,ще им нарежа личните карти,и ще ги пратя да си лекуват счупванията"

Имам само няколко въпроса. Това ли е ,ценностната система, към която се стремим? И кога забравихме, какво е човечност? През последните двадесет и шест години, упорито ни се повтаря, как вървим бодро, към изграждането на едно демократично общество. Как, свободни от тоталитарната система, ще опознаем истинската демокрация. Хубаво, ама искам някой "демократ"да ми обясни, какво демократично има в едно общество, в което те оставят да умреш, ако нямаш пари, или документ за самоличност. Кой и кога е решил, че спасяването на един живот, трябва да се заплаща. Защо, въобще се говори за пари, когато става въпрос за здраве. Защо, това се приема от нас, за нещо нормално! Живеем в свят, в който издръжката на една армия е за сметка на нейните граждани, но издръжката на здравето е за сметка на самите граждани. Оръжията, по-ценни от живота! Така, било "на Запад"! Обикновено, това е стандартният отговор, който получаваме, за всички абсурдни правила, които приехме, през прословутият "Преход". Докога ще повтаряме грешките на другите общества. Приемайки ги, като единствена алтернатива. За какво"здравеопазване" говорим, щом този който няма пари е заставен да умре.Това е здравеубиване! Узаконено , подпечатано с нашата кръв и мълчаливо съгласие. Защото извън, всички напудрени, демагогски приказки, точно така стоят нещата. Имаме пари, за да налеем милиарди в банки, от който болшинството от хората само страдат, но нямаме пари,за да обезпечим лечението на всеки един член, на нашето общество.
Кога станахме, по-жестоки от животните! Кога, престанахме, да бъдем хора!

Тровят ви!

Едва ли  има някой, на който да не му е направило впечатление, гледайки американски сериал, или филм, колко добре изглеждат всички. Ако не сте посещавали САЩ има голяма вероятност, да си помислите, че всички американки и американци са маниаци на тема спорт и перфектна външност. Във всеки тийнеджърски филм, всички момичета и момчета в уж средно статистическо училище, изглеждат като участници в кастинг за модели. Всъщност, е точно така. Дори актьорите, изпълняващи второстепенни и третостепенни роли са минали през кастинг за добра външност. Така де, красотата продава. Кой би искал да гледа средностатистически изглеждащи герои и героини.Упорито създаваната , изкривена представа за красивите американци, е само част от клишираните модели налагани от Холивуд! Същата, като правилото шефът на полицията, главната прокуратура, или каквото там се сетите, да е чернокож. Но да се върнем на наднорменото тегло и храненето, на американците.Всеки, който е посещавал САЩ, неминуемо е изпадал в естетически шок, при вида на преобладаващият брой хора със свръх наднормено тегло. Едва, една нищожна част от населението им е с нормално тегло. Не повече от 15%.
 Няма такова животно, като американска кухня. Дори прословутият хамбургер не е американско изобретение, а римско. Да, точно така. Още в древен Рим са приготвяли хамбургери, особено силно консумирани, по време на гладиаторските игри. Нищо ново под слънцето!
По-лошото е че свръх теглото е само върхът на айсберга.Истината е, че в САЩ се консумират най-вредните и некачествени храни. В земята на неограничените възможности, няма никакви ограничения и за вредните храни. Нещо повече. Всякаква публикация, или крехък протест, срещу прословутите Е-та, или хормони, с които се третират храните, бързо се потушават. Толкова и за свободното слово!
Но, какво ни интересува САЩ! Нали, това си е тяхна работа.
Всъщност, се оказва, че това е и наша работа. Защото, прословутите Е-та, отдавна са и в нашата храна.Един български учен,доц. Георги Милошев, предупреди, че след направени изследвания е установено, че няма безвредни Е-та! Няма! Каквото и да ви говорят и успокояват, лъжат ви! А ви лъжат, защото са замесени сериозни корпоративни интереси, на един свръх печеливш бизнес. Никой не се интересува за вашето здраве. Нито, колко ще живеете. Хората, отдавна са превърнати в дресирани консуматори, чиято единствена роля е да харчат и боледуват, отново за да харчат.
Известният английски готвач Джейми Оливър спечели дългогодишната битка, с гиганта Макдоналдс.След като показа и доказа, как негодното месо се третира с амониев хидроокис и след това се ползва за приготвянето на хамбургери. Същото се отнася и за хлебчетата, картофките и всичко , което се предлага от веригата. Ако, беше само това, добре. Проблемът е че злоупотребите във въпросната верига не са изолиран случай. Това е масова практика.Най-странното е, че хората продължавайки да консумират вредните, дори отровни храни, наивно вярвайки че нещата са силно преувеличени. Защото, нали имаме държавни органи, контрол и прочие институции, бдящи, над нашето здраве.
Всъщност съществуването на "зелени човечета" е по-вероятно, отколкото грижата на корпорациите, за вашето здраве. Абсолютно самоубийство е, да делегираме грижата за собственото си  здраве на някой друг. Чисто самоубийство. единственият начин да се предпазим е бойкота на подобни хранителни вериги и  компании. И разбира се, настояване за забрана на доказано вредни, дори отровни вещества, които масово се слагат в храната, с цел по-висока печалба.
Ако ви е направило впечатление, че масово расте броят на редица заболявания, като рак, диабет, различни синдроми във все по-ранна възраст у ваши познати и техните деца. то причината е във въпросните Е-та и останалите добавки. Малко известен факт е, че обществата, които живеят в доста първобитни условия, като южноамериканските индианци, не боледуват от диабет, сърдечна недостатъчност, високо кръвно, стрес, артериосклероза, рак, разширени вени и още цял списък заболявания, които ние приемаме за зловеща даденост. Оказва се, че повечето заболявания са причинени от храната ни, или по-скоро от добавките в нея.
Тровят ви!
Съвсем съзнателно и умишлено! А, после предават щафетата на фармацевтичните компании, които ви доизтискват , докато умрете.Така работи системата.Вие сте просто статистическа единица, от която трябва да се извлекат максимални печалби, преди да ви захвърлят.
Да ви е сладко!

Пазете се от гнева, на търпеливите!

Водещият тон  в интернет пространството е, че Протестна Мрежа, отново се опитва да трупа дивиденти и разбира се пари!Всъщност нещата са по-сложни. Протестна мрежа е създадена, за да тушира напрежението и недоволството, в хората. Симулираните протести, подменят автентичното недоволство на хората . Понеже, българинът обича и се надява някой друг да му върши работата, платените протестъри, парират и малкото желание на хората да излязат на улицата. Виждайки ги да крещят гордо, пред Народното Събрание, хората наивно си мислят, че има кой да ги представи. Така се освобождава социалното напрежение. Реално, Протестна мрежа е предпазният клапан, който изпуска опасното за политиците напрежение. Това е тяхното предназначение. За това им се плаща. Тактиката не е нова, нито българска. Но работи. Хубавата новина е, че хората започнаха да осъзнават, че платените шутове не се борят за нищо друго, освен за запазване на политическото статукво. Едва ли има, трезвомислещ човек, които да ги припознава, като негови представители. Не случайно автентичните протести, през 2013г. бяха бързо овладени от лица наложени от един друг властови център. Наричан за удобство“Кой“. По студията се появиха лица, претендиращи, че говорят от името на народа. Сега, същите индивиди, вече осребриха ролите които изиграха. Имаше истински говорители на хората, но те бяха оставени на заден план и тях никой, никъде не покани. Този театър втори път няма да мине. Когато народът се събуди и излезе на улицата, подобна подмяна няма да мине. Защото се учим! Когато хората излязат на улицата, на всички политици от статуквото, България ще им се стори тясна. Защото, политиката на замразяване на доходите, вдигане данъците и създаване на нови, повишаване цената на тока, абсурдните външно политически сепукота, които  нашите чиновници направиха, няма как да не доведат до негативни резултати. Сляпото следване на външни интереси и неглижирането на националните, само вдига градусите на недоволството. Колкото и да ни убеждават слугинажните медии, колко добри и отговорни политици имаме, хората вече осъзнават, че истината е друга. През последните години, на практика, никой в Парламента не работи, за България! Особенно показателно в това отношение, беше отхвърлянето на предложението, за предоговаряне на концесиите в сферата на енергетиката и добива на ценни метали. Гузните депутати от управляващата коалиция, дори не мотивираха отказа си. Предвидима реакция, имайки предвид, че няма рационални доводи, за подобно антидържавно решение. На практика всички концесии представляват нерегламентирана държавна помощ и като такива са нищожни. Според европейското законодателство. На същата Европа, на която сме членове. За това, по медиите не се говори. Това е тема табу! Една, от многото такива. Занимават ни с изкуствени проблеми, за да ни отклонят вниманието от реалните. Високата, реална безработица, която няма нищо  общо с официалните статистики. Абсурдно ниските доходи, на основната част от населението, които са по-ниски, дори от повечето африкански и тихоокеански държави. Липсата на съдебна система. Липсата на полиция, заменена с репресивна такава, служеща за политически поръчки. Срастването на едрият бизнес с всички партии и липсата на армия и разузнаване. Успешно унищожени, под предлог реформиране. На практика нямаме държава. Нямаме и медии. Още по-малко имаме някакви права. Конституцията ни, системно се нарушава, точно от тези, които трябва да следят за нейното спазване. Системно и последователно се работи, за унищожаването на малкото останали ценности. Отново под мотото на фалшива толерантност. В демографски колапс сме, но приемаме чужди емигранти, удобно наричани бежанци. Всички еврофондове се източва от определени фирми, близки до партиите на статуквото. Без значение, дали са в опозиция, или на власт. За нас остава, само да плащаме данъци, кражбите в енергетиката и банковият сектор.Пред очите ни беше открадната една банка със съдействието на всички политици.След като бяха прибрани всички активи, беше изтеглен заем, който ние ще плащаме. На практика ни ограбиха два пъти! Дори, няма да се спирам на абсурдните санкции, към Русия, от които тепърва ще изскочат всички загуби за икономката ни, а от там и върху заетостта. Подаряването на наши бази на САЩ, отново без пари и ангажирането ни в един конфликт, от който тепърва ще страдаме. Всичко това е въпрос на отделна тема. По-важното е, че народът се събужда. Може би, по-бавно, отколкото трябва. Но това е процес, който веднъж задействан, няма спиране. Ще има Видов ден! Защото е казано: „Пазете се от гнева, на търпеливите!“    

Жега?

Токът отново ще се вдига. Гражданите, явно са доволни, защото си мълчат. Българският бизнес, доколкото го има, поведе послушните си роби на протест. Първанов дал пари на сина си да си купи хотел. Местан критикува антикорупционният закон. Както обикновено в изказването му нямаше никаква конкретика, но пък разбрахме че е научил нова дума. Във всяко изречение началникът на "Кой", умело вмъкваше думата "транспониране". Развива се човекът, но така и не се разбра какво предлага като ефективна мярка, срещу корупцията.
Ясно е само, че новият враг и кауза на " Протестна мрежа е избирането на Мая Манолова, като омбудсман.
 Явно, красивите не са толкова умни, щом отдават значение на една символична длъжност,без реална власт. Може би, са им свършили парите, посред летният сезон и бързат да заработят нови. Тъй като никакви ги нямаше при тегленето на 16 милиардният заем. При подаряването на поредните златни находища, на чужди компании, срещу символична такса, която както се оказва, даже и не се плаща, също ги нямаше. Коалицията между ГЕРБ и ДПС също я пропуснаха. Може би, тогава, все още са били на море.
Заграждането на пътища, принадлежащи към републиканската  мрежа, също не ги притеснява тези хора. Още по-малко са притеснени, че е все по-трудно за обикновеният човек да стъпи на морският бряг, застроен и преграден от местни феодали.
Един човек, починал, след нападение от стършели. Сигурно и стършелите имат вина. Жега е! Но и онези , които са давали Хипократова клетва са помогнали усърдно. Както се оказало цената на една инжекция била само деветстотин и нещо си лева. Толкова трябвало да си плати умиращият, за да си възстанови здравните вноски.  Опитали се роднините. Намерили парите, но се оказало късно. Явно, отровата не е проявила разбиране, към здравната реформа на Москов. Както и неговите служители, които минават за лекари. Колко са лекари и колко търговци е друг въпрос. По-важното е, че ако нямаш пари- умираш! Така било в демократичните държави. Демократично си умираш, ако си беден. Някой беше казал, че за цивилизоваността на едно общество се съди по грижата  му за тези, които са в неравностойно положение. За бедните!
Сигурно е така. Някъде, другаде. Във всеки случай, не и по нашите ширини!

За сделките и още нещо

Голямата новина е изборът на нов омбудсман. Всъщност, голямата новина е липсата на такава.
От разочарование, до доволство. Според,икономическите виждания. Десни, или леви. Истината е, че политиците нямат философски, още по малко идейни различия.Единственото, което ги разделя на отделни глутници е борбата за кокала. а кокала сме ние!
Така си е! Притеснителното е, че хората не го осъзнават и се делят на десни, леви, либерали, неолиберали, тамагочита и псевдопатриоти. Истината е, че партиите са като отборите в едно състезание . Само екипите им са различни. Ей, така за цвят. Иначе, отдолу всички са еднакви и играят една и съща игра. Илюзиите си остават за нас. Разделяй и владей! Фалшиво чувство за представителност. Уж някой ни представлява. Всички политици представляват първо себе си и своите интереси, а после и тези на едрият бизнес и банкерското съсловие. Останалото са розови мечти раздавани на загорелите избиратели. Учудващо е, че все още има разочаровани от поредният политически театър.

Размисли с кафе

   

           

Парламентът бламирал президента! От трите предложение, за допитване на държавният ни глава, оцеляло само едно. Оставяйки настрана парламентарните интриги,  нито една медия не повдигна същественият въпрос,че президентът няма право на законодателна инициатива. като това включва и иницииране на референдум. Явно, неспазването на Конституцията не е от съществено значение, за медийното ни пространство. А и защо да е. като никой не спазва Конституцията. Както се казва:"Нищо ново под българското слънце."
Доходите на хората замразени...
За сметка, на това, се вдигна възрастта и трудовият стаж за пенсиониране.Излиза че трябва да си безсмъртен, според нашите народни представители, за да имаш привилегията да се пенсионираш. А, ако си имал този невероятен късмет, те очакват доходи съразмерни с дневната надница на един работещ в ЕС. Същият съюз, в който и ние уж  сме членове. Членове, ама не съвсем.
По-важното е, че доходите ни са замразени!
Оказа се, че и в Папуа Нова Гвинея, до вчера съществували в родовообщинният строй, вече взимат по-високи заплати.Явно, имат добри политици.
Пари, може и да няма, за нас, но има за ТЯХ. Националната Служба за Охрана, вече ще охранява, за наша сметка и бизнесмените.  Покрай тях и техните деца, съпруги и любовници.Излиза, че за тях депутатите са намерили пари.
След фалита на КТБ, няма виновни. Отново! Старото ръководство на БНБ, беше преизбрано. Явно, у нас след като се издъниш получаваш награда.Запазваш си позицията и дори ти вдигат заплатата. Също като онези шефове на Варненското МВР , които бяха уволнени и назначени... на по-висока длъжност.
Но, иначе няма пари!
Токът отново се вдигна. Преди протестирахме, но вече свикнахме.Утре, пак ще го вдигнат. Имало злоупотреби и неизгодни за България договори с "американските " Марици и "зелената енергия". Пак няма виновни. Че няма, никой вече не се учудва. Поне, да бяха ги предоговорили. Това също не се случи. Депутатите, почти гузно отхвърлиха този вариант. разбира се, без да се аргументират.Нямаше учудени, нито възмутени. Онези "красивите" и "интелигентните" , също ги нямаше. Новият им морал, се изпари в лятната жега, покрай прегръдките с настоящата власт.
Пари, отново няма да има...
Мине, не мине, малко време и "Кой" отново напомня за себе си. Цялата държава  го знае, само Главният прокурор е в неведение. Простено му е. Човекът каза че не четял вестници. Така и не разбрах, какво прави този човек. Как му минава работният ден? Предполагам, че започва сутринта с кафе. Няколко срещи с "правилните" хора. Малко следобедна дрямка и в къщи!Не може да му се отрече, че спазва приемствеността. Предишните  му колеги и те така.
За доходите нищо не се говори.
Случва се, от време на време, някоя социологическа агенция, от кумова срама, да ни уведоми че живеем зле. Явно, си мислят че казват нещо ново.
В своята паралелна реалност политиците, гордо се хвалят с постижения и "исторически компромиси". Понякога се чудя, дали си вярват на собствените лъжи, или просто са си природно нагли.За исторически не знам, но за компромисите съм съгласен. Когато имат интерес за запазване на сегашното положение, всички политици са учудващо единни. Така де! Нали, съединението прави силата. Тяхното съединение, за тяхната сила.
Нямаме пари...
Обаче, ще помогнем на гърците. Племенният ни вожд не беше много въодушевен, но после си промени мнението, след като му се скараха от Брюксел. Свикнахме! Не му се случва за първи, нито втори път.
Нямаме никакви пари.
Но ще сме лоялни на Вашингтон. Ще пращаме войници от оредялата ни армия, където и когато ни кажат. Ще си даваме нашите бази безплатно. Нищо че нямаме пари.
Населението намалява по-бързо, отколкото по време на война. Щели сме да изчезнем. Успокоих се. Кристалина, Сталинка , вече се обърках, ни успокои че ще си внесем население от Африка и Близкият Изток. Даже ще ги издържаме. Така било по евроатлантически! Имаме и българи в Бесарабия и на други места, които искат гражданство, но те не били евроатлантически настроени. Както се казва, африканските емигранти, са по-добри от другите.
Пак няма пари!
Борисов каза, че искал да дава високи заплати и пенсии, но нямало откъде. Получих дежа вю. Може би, защото това го слушам двадесет и шест години. Разбира се, придружено с оптимистичното "ще се оправим, след няколко години". Краен срок няма.
Пари, че няма е ясно. Поне, за нас!
Свикнахме.
Мен ме притеснява, еретичната мисъл, че нямаме и народ. Народът, ако го е имало, някак тайно изчезна и остана племето. А племето не се интересува от такива тривиални въпроси, като национални приоритети. Национални интереси, или национални предатели. Въобще, племето не се интересува от нищо започващо с думата"национално". А и защо да се интересува. В едно племе, няма нищо национално.
                              

Прорыв Информационной Блокады!!!

Хоминидус  Апатикус, или какво е да си българин!

Живеем в държавата на „Кой“. Медии , политици , всякакви финансисти и анализатори със съмнителна кариера и морал, живо се интересуват от „Кой“. Въобще, въпросът „Кой“ се превърна в алфата и омегата на прословутият български преход. Който упорито не иска да свърши,може би, защото никога не е започвал.Въпросът“ Кой „се превърна в екзистенциалният рефрен, на нашето племе, упорито лъгано, че е общество. Разбира се, че е важно да задаваме въпроси, но още по-важно е да откриваме отговорите. У нас, отговорите, отдавна са се обезсмислили , като ненужни. Защото племе, което не помни е обречено, да задава един и същи въпрос, отново и отново. В земята на хоминидус апатикус, всичко се повтаря с зловещо постоянство. Изгубени, между ракията със салатка и пазаруването на поредният по умен от нас, самите телефон. Люшкани между поредното реалити и новият кредит, който би трябвало да ни осъществи мечтите ни. Не нашите мечти, а онези от синият екран.

Хоминидус  апатикус  не обича да помни. Въобще помненето е трудно занимание, от което не ти става леко на душата. Помненето, предразполага към анализиране на миналото. Помненето има неприятното свойство да ни държи отговорни за постъпките ни. А непомненето е толкова удобно. Също, като да изпиеш три ракии и смело да удариш по масата. Убеден, че ще се изправиш срещу всички неправди. После идва махмурлука  и удобната амнезия.

В земята на забвението, всичко се прощава.

Прощават се грешките на политиците. Прощават се престъпленията . Прощава се безразличието на институциите. Прощава се и липсата на елементарна справедливост.

В земята на хроничната апатия, паметта е бреме. Непомненето прави съществуването по-лесно. Непомненето удобно замита всякаква критична  мисъл.   

Тези дни отново ни изненадаха с поредното абсурдно, служебно назначение, в сферата на отбраната. В този театрален състав , военното министерство би трябвало, да се преобразува в пътуваща театрална трупа. И без това обикалят села и паланки, за да ни обясняват, колко е хубаво да имаме американски бази от които не вземаме пари. Единствени в Европа. Да ни обясняват, колко е хубаво да прелитат американски самолети, над един национален фолклорен събор. Явно, за да ни демонстрират кой е господаря. Колко е хубаво да приютяваме американски военни части, които както се оказва не са част от ангажиментите ни към НАТО, а изцяло по настояване на Вашингтон. Бързо забравихме и лъжите на военният "министър" и външният ни "министър".

Нали сме безпаметен народ, бързо забравяме и прощаваме. Перманентната ни амнезия се превърна в наша национална черта. Забравихме за февруарските протести и самозапалилите се хора. Забравихме за Костинброд и Мишо Бирата. Вместо да потърсим криминална отговорност от Борисов, ние го върнахме на власт. Защото помним малко. Забравихме поредица от скандални назначения и реабилитирани на разследвани и осъдени, на две инстанции политици, като Цветанов. Не само, че забравихме, но и позволихме на „сивият кардинал“ на ГЕРБ, да инициира закони, в пълен нон-сенс  с всякаква правна логика. Бързо забравяме и още по-бързо прощаваме на всички, които са ни крали, предавали и лъгали. Благородни и невинни в своята свещена простотия.

Мая Манолова номинирана за нов омбудсман. Ще защитава племето от всички неправди. Същата персона, която подмени препоръките на племенното общество, към изборният закон, за да запази статуквото на партийните вождове. Сега ще защитава интересите ни! Може би, навсякъде другаде по света, това щеше да бъде абсурдна номинация. Но не и в обществото на хоминидус  апатикус. Тук всеки политик се връща на бял кон, без никой да му държи сметка за бивши грехове.  

Върховният вожд на племето Плевнелиев, прочут с имотите си в чужбина изненадващо се оказа с липсващи такива, в имотната си декларация. В друга държава, щеше да бъде подведен под криминална отговорност за укриване на имоти и доходи. Но в държавата на хоминидус апатикус, това е нормално събитие.Вместо да бъде разследван нашият , почти велик вожд мъдро констатира, че „Красотата на света е в това, че е красив!“ Някой индивиди в земята на хоминидус апатикус-амнезикус, позволили си да помнят, се възмутиха. За останалите ,това беше прозрение. Нали у нас, всеки ден е едно амнезийно ново начало.

Както е нормално събитие, другият ни по-велик вожд Борисов, в рамките на две години да промени позицията си по теглене на поредният заем. Всъщност, в България, всеки заем е първи. Всеки гаф на политик също е първи. Защото хоминидус апатикус, страда от перманентна амнезия. Всяка реформа, също е нова и прекрасна. Всяка грешка е невинно нова и единствена.

В земята на хоминидус  апатикус – амнезикус  всичко е обречено, да се случва отново и отново.Единствена приемственост, която съществува е в нескончаемото ограбване, предаване на национални интереси и обедняване на племето.

Мисля си, дали нашите наследници, бързо ще забравят и простят нашата апатична амнезия. Дали, ще ни простят,за безразличието и бездействието ни, оказали се по-силни от крехкото ни възмущение. Дали, ще ни простят, че забравихме как да се борим и да отстояваме правата си. Ще проявят ли разбиране, към самостоятелното оцеляване, което превърнахме в наша житейска философия.

Дори и да преглътнат всичко това, дали ще ни простят, че загубихме достойнството си.

А, може би няма да помнят! Защото така ще сме ги научили.

Тодор Галмадиев