вторник, 17 ноември 2015 г.

Посегнат ли на правото ни на свободно изразяване, значи сме загубили всичко!


През целият период на така нареченият вечен преход, гурутата на неолибералният пазарен модел, който някой несполучливо бъркат с демокрация, винаги са изтъквали едно силно предимство.Толкова значимо, че всеки недостатък на съществуващата реалност, в която живеем може да бъде оправдан.Това е правото на свободно изразяване. Правото на собствено мнение. Именно това право е залегнало в основите на всяка общност, самоопределяща се като демократична.Ще си позволя да цитирам великият Волтер, който е формулирал този основен принцип на свободата, повече от  прекрасно:    
"Аз може и да не съм съгласен с това, което казваш, но бих дал и живота си, защитавайки правото ти да можеш да го казваш."
Поредната антидемократична законодателна инициатива, на управляващата коалиция, този път може да мине и без обществена реакция. Заети с мигранските нашествия, отслабената ни държавност, поредният цирк на шута на републиката и контролираният хаос в Европа, едва ли имаме сили да се оглеждаме за всяка глупост сътворена от нашето правителство. Друг е въпросът, дали това правителство наистина е наше. Защото наблюдавайки действията на управляващите е трудно да повярваме, че се ръководят от нашият интерес. Първо беше безумната идея, на Москов за снемане на пръстови отпечатъци от населението. Как това ще подобри здравното обслужване остава загадка, чийто отговор се намира единствено в главата на здравният министър. Но дори и подобна мярка да допринесе с нещо за нашето здраве, остава погазването на нашите основни права и съмненията за злоупотреба с нашите данни.  
„Снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци от държавните органи съставлява засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. Такъв извод прави Съдът на Европейския съюз.“
Остава основателното съмнение, че се върви към последователно отнемане на правата ни. Като човешки същества и личности. Обсъждането на ограничаване свободата на словото ни е просто поредният акт от целенасочена стратегия. Едва ли подобни законопроекти се създават случайно и хаотично.
Именно  в правото на лично мнение и неговото свободно споделяне е заложен фундаментът на демократичността в едно общество. Спомнете си, че всеки тоталитарен режим отнема първо това право на своите граждани. Разбира се, зад подобен акт винаги има благовидни и привидно основателни причини. Всяка диктатура задължително се аргументира, когато посегне на някое от основните ни права. Не би могло да бъде по друг начин. За да се наложи една власт, тя се нуждае от съдействието на обществото. Защото тоталният контрол е възможен единствено, когато се налага постепенно. Днес ще ни лишат от една наша привилегия. Утре от друго наше основно право. Докато накрая не остане нищо. Докато се събудим и осъзнаем, че вече не сме свободни.
Посегнат ли на правото ни на свободно изразяване, значи сме загубили всичко!

Не е трудно да се досетим, че терористичните атентати дават прекрасна възможност за ограничаване на всички наши свободи.Достатъчно е да се изтъкне аргумента за нашата сигурност. От измамното усещане за спокойствие, до пълната зависимост има само една крачка. Защото общество което е готово да се откаже от свободата си в замяна на своята илюзорна сигурност, не заслужава да е свободно. Няма нищо по-важно от свободата. Всичко друго е фатален  компромис!   

неделя, 8 ноември 2015 г.

Полицаите да намерят друг начин за изкарване на пари!


В недържавата България всичко е възможно. Дори, най- силното перверзно въображение бледнее, пред  случващото се по нашите географски ширини . Абсурдностите на нашето  битие, отдавна са се превърнали в норма.
Ако наивно сте си мислили, че убийците  не се ползват с добро име в едно общество, явно не сте в течение на новите ценности , които ни се налагат от гурутата, призвани да пазят нашите човешки права. Като видни представители на новият морал, чиновниците от   Българският хелзинкски комитет са убедени, че един убиец, може да бъде номиниран за човек на годината.
Според тези морални титани, убийството напълно се вмества в човечността. Защото следвайки нормалната логика, номинацията на една личност, за човек на годината би трябвало да акцентира на главните човешки достойнства. Все пак говорим за човек на годината.
Подобен акт не само реабилитира предишните деяния на номинираният кандидат, но и го  издига на едно ново морално ниво. Според БХК всеки убиец, след като се е разкаял може да бъде пример, за едно цивилизовано общество.
На никой от чиновниците в небългарската организация, не му е направило впечатление, че разкаянието едва ли може да изтрие извършено престъпление. Особено когато това престъпление е свързано с отнемането на човешки живот.
Човекът на годината е убил друг човек.
Това са новите критерии и ценности на БХК. Същата тази организация, която счита за нормално нелегалното  преминаване на мигранти, през държавни граници. Същата тази организация, която от стъпването на наша територия, нито веднъж не се заинтересува от състоянието на бедните ни пенсионери.  Не се притесни от многобройните убийства на възрастни хора в малките села. Станали жертва на битова престъпност, породена от липсващата държавност. Тази толкова морална организация, не забелязва финансовият геноцид, на който е подложена значителна част от нашето общество, повече от четвърт век.
Не! Подобни тривиални проблеми са извън дневният ред на чуждестранната организация. Всъщност, през цялата история на съществуване у нас, БХК нито веднъж не е провел, дори една единствена инициатива, в полза на българското общество. От тук идва и основателният въпрос, защо ни е тази организация? Не трябва ли подобни неправителствени образувания, да бъдат отхвърлени от нас?
Защото оттеглянето на скандалната номинация, под натиска на обществото, едва ли променя  начинът по който тази организация работи.
Този скандален акт, беше капката преляла чашата на нашето търпение. Защото антибългарските действия на БХК съвсем не се изчерпват с този акт.
Ако, действията на БХК са скандални, то изказванията на нашият министър-председател излизат, извън стандартните определения. Борисов превърна в норма , неадекватността, изразена чрез глуповат изказ. Именно глуповатата риторика, често се тълкува , като проява на неподправена искреност.  Никоя от казионните медии не си позволява да тълкува обективно, откровената  посредственост на този човек, съсредоточил цялата власт в себе си. Няма да чуете представител на националните медии, да се възмути от откровените глупости, сипещи се от устата на първият политик. Борисов успява да изненада аудиторията, вдигайки летвата на посредственият си цинизъм, с всяко свое изявление. Тъкмо да си помислим, че по-зле не може и реалността ни опровергава. Оказва се, че може!
Полицаите да намерят друг начин за изкарване на пари, а не да чакат на заплати!“
Тук, ставаме свидетели на ново ниво абсурдност.
Министър-председателят на една държава, съвсем  официално подстрекава блюстителите на реда, служителите призвани да следят за спазване на правилата, да престъпват закона. Явно, никой не е обяснил на този човек, че полицаите не могат да работят, друга работа, тъй като това е конфликт на интереси. По закон!
Дори да преглътнем този факт, остава явното нарушение на закона. Подстрекаването, към нарушаване на законността. Един министър-председател призовава полицията към престъпно деяние.
Разбира се, подобно изявление показва и циничната арогантност на един български политик, към представителите на едно професионално съсловие. Посланието е ясно. Заплатите които ви даваме са да си плащате данъците, кредитите и таксите. Ако искате да ядете, работете някъде другаде!
Пари няма ,спасявайте се, както можете!
Това е посланието на съвременната българска политика. Казано в прав текст.
Колкото и да е скандално изказването на Борисов, всъщност то обрисува мисленето на тези, които систематично унищожаваха и унищожават държавността, вече двадесет и шест години.
Това е девизът и веруюто на нашите политици.
Аз подкрепям полицаите. Не защото съм доволен от тяхната работа, а защото са част от нашето общество. Защото осъзнавам че именно разделението е причината за нашата обществена безпомощност. Защото осъзнавам, че рибата се вмирисва от главата и вината за неадекватната и неефективна полиция се дължи на всички управлявали до този момент.
В нашата недържава, вече няма граници за политическият цинизъм. В недържавата ни, отдавна ненормалността се е превърнала в норма. В основен житейски закон. В нашата недържава оцеляват силните на деня. Тези които необезпокоявани крадат нашето и на децата ни бъдеще. В нашата недържава, издевателството над нормалността и справедливостта, вече е ежедневие.
Ако мислите, че положението не е толкова драматично си спомнете поредното решение стъпкало остатъците от суверенност.
Чужди самолети ще охраняват нашите граници.
Имаме военни бази на чужда армия. Потъваме в дългова спирала.
Сухоземните ни граници са , на практика неохраняеми.
Призовават органите на реда, сами да се спасяват.
Политиците ни съвсем официално заявяват, че правят каквото им кажат началниците от Брюксел и Вашингтон!
Още ли си мислете, че имаме държава?
Толкова отдавна сме пленени от шайка крадци, че сме забравили, че има и друга реалност. В която едно гражданско сплотено общество е коректив на политическите представители. Реалност, в която гражданите отстояват своите права. Реалност в която обществото сваля от власт самозабравили се правителства. Както в Румъния!
Време е да превърнем територията, отново в държава.

Тодор Галмадиев

петък, 6 ноември 2015 г.

"Още някой да е Шарли?"


Какво се случва, когато едно общество загуби своята културна и морална идентичност. Какво се случва с едно общество в което родовата памет и традициите се заместват с новите ценности на мултикултурализма и безкрайната толерантност.
Границите, между нормалност и ненормалност, бавно се размиват.
Всички си спомняме какво се случи на 7 януари 2015г. малкият и никому неизвестен сатиричен вестник „ Шарли Ебдо“ се превърна в централна световна новина. Трима нападатели влизат в редакцията на сатиричният седмичник и откриват огън…
Всички знаем какво се случи в този ден. Цялата световна общност солидарно защити правото на свободното слово и тези които медиите превърнаха в негов символ.
Целият цивилизован свят стана „Шарли“.
Дори нашите журналисти от казионните медии решително застанаха, зад своите френски колеги. Въпреки, че свободното слово в националните медии отдавна е влязло в Червената книга. Всички говорят за него, но никой не го е виждал, или отстоявал.
Разбира се имаше и спор, къде е границата, между свободата на изразяване и толерантността. Къде свършва изкуството и започва  естетическата фригидност. Трябва ли свободното слово да се придържа, към някакви норми, или това е ограничаване на неговата израстност.
Всички помним сълзите на останалите живи журналисти, след терористичния акт и възмущението, срещу убийството на невинни хора. Просто не е за вярване, че същите тези журналисти сега се гаврят с невинните жертви от сваления в Синай руски пътнически самолет. Това не е хумор, а проява на елементарна липса на емпатия. Проява на откровен цинизъм.
Взирайки се в тази карикатура, изпитвам единствено отвращение и гняв. Това е моята спонтанна реакция. Първична и автентична. Колкото и да се опитвам да погледна на тази рисунка по друг начин, не мога да открия послание.
Под падащите, от небето останки на руският пътнически самолет, ислямски терорист е прикрил уплашено главата си с ръце. Коментарът, най-отдолу гласи:
 „Руската авиация е засилила бомбардировките си“.
 Що за личност трябва да си за да се шегуваш със смъртта на 224 човешки същества, сред които 17 деца! Какво е послание може да има в подобна визуална перверзия?
Това не е изкуство, а ментален садизъм!
Не съм „Шарли“ и няма да бъда!

Тодор Галмадиев