Какво се случва, когато едно общество загуби своята културна
и морална идентичност. Какво се случва с едно общество в което родовата памет и
традициите се заместват с новите ценности на мултикултурализма и безкрайната толерантност.
Границите, между нормалност и ненормалност, бавно се
размиват.
Всички си спомняме какво се случи на 7 януари 2015г. малкият
и никому неизвестен сатиричен вестник „ Шарли Ебдо“ се превърна в централна
световна новина. Трима нападатели влизат в редакцията на сатиричният седмичник
и откриват огън…
Всички знаем какво се случи в този ден. Цялата световна
общност солидарно защити правото на свободното слово и тези които медиите
превърнаха в негов символ.
Целият цивилизован свят стана „Шарли“.
Дори нашите журналисти от казионните медии решително
застанаха, зад своите френски колеги. Въпреки, че свободното слово в
националните медии отдавна е влязло в Червената книга. Всички говорят за него,
но никой не го е виждал, или отстоявал.
Разбира се имаше и спор, къде е границата, между свободата на
изразяване и толерантността. Къде свършва изкуството и започва естетическата фригидност. Трябва ли
свободното слово да се придържа, към някакви норми, или това е ограничаване на
неговата израстност.
Всички помним сълзите на останалите живи журналисти, след
терористичния акт и възмущението, срещу убийството на невинни хора. Просто не е
за вярване, че същите тези журналисти сега се гаврят с невинните жертви от
сваления в Синай руски пътнически самолет. Това не е хумор, а проява на
елементарна липса на емпатия. Проява на откровен цинизъм.
Взирайки се в тази карикатура, изпитвам единствено отвращение
и гняв. Това е моята спонтанна реакция. Първична и автентична. Колкото и да се
опитвам да погледна на тази рисунка по друг начин, не мога да открия послание.
Под падащите, от небето останки на руският пътнически
самолет, ислямски терорист е прикрил уплашено главата си с ръце. Коментарът,
най-отдолу гласи:
„Руската авиация е
засилила бомбардировките си“.
Що за личност трябва
да си за да се шегуваш със смъртта на 224 човешки същества, сред които 17 деца!
Какво е послание може да има в подобна визуална перверзия?
Това не е изкуство, а ментален садизъм!
Не съм „Шарли“ и няма да бъда!
Тодор Галмадиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар