петък, 6 ноември 2015 г.

"Още някой да е Шарли?"


Какво се случва, когато едно общество загуби своята културна и морална идентичност. Какво се случва с едно общество в което родовата памет и традициите се заместват с новите ценности на мултикултурализма и безкрайната толерантност.
Границите, между нормалност и ненормалност, бавно се размиват.
Всички си спомняме какво се случи на 7 януари 2015г. малкият и никому неизвестен сатиричен вестник „ Шарли Ебдо“ се превърна в централна световна новина. Трима нападатели влизат в редакцията на сатиричният седмичник и откриват огън…
Всички знаем какво се случи в този ден. Цялата световна общност солидарно защити правото на свободното слово и тези които медиите превърнаха в негов символ.
Целият цивилизован свят стана „Шарли“.
Дори нашите журналисти от казионните медии решително застанаха, зад своите френски колеги. Въпреки, че свободното слово в националните медии отдавна е влязло в Червената книга. Всички говорят за него, но никой не го е виждал, или отстоявал.
Разбира се имаше и спор, къде е границата, между свободата на изразяване и толерантността. Къде свършва изкуството и започва  естетическата фригидност. Трябва ли свободното слово да се придържа, към някакви норми, или това е ограничаване на неговата израстност.
Всички помним сълзите на останалите живи журналисти, след терористичния акт и възмущението, срещу убийството на невинни хора. Просто не е за вярване, че същите тези журналисти сега се гаврят с невинните жертви от сваления в Синай руски пътнически самолет. Това не е хумор, а проява на елементарна липса на емпатия. Проява на откровен цинизъм.
Взирайки се в тази карикатура, изпитвам единствено отвращение и гняв. Това е моята спонтанна реакция. Първична и автентична. Колкото и да се опитвам да погледна на тази рисунка по друг начин, не мога да открия послание.
Под падащите, от небето останки на руският пътнически самолет, ислямски терорист е прикрил уплашено главата си с ръце. Коментарът, най-отдолу гласи:
 „Руската авиация е засилила бомбардировките си“.
 Що за личност трябва да си за да се шегуваш със смъртта на 224 човешки същества, сред които 17 деца! Какво е послание може да има в подобна визуална перверзия?
Това не е изкуство, а ментален садизъм!
Не съм „Шарли“ и няма да бъда!

Тодор Галмадиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар