А, другите"цигани" в Парламента,които ни ритат всеки ден. Тях защо не ги забелязвате!

Нападателят в метрото бил циганин с български паспорт! Ужас! Шок! Сякаш ние не си знаем, какви са нашите мургави сънародници. Фалшива вълна на възмущение в социалните мрежи. Това ни е най-голямата грижа. Държавата ни отива по-дяволите! В буквалният смисъл. Вече две години ни управляват политически цигани, позорящи името на България. Предаващи националните ни интереси, ден след ден. Продаващи и усвояващи каквото е останало и недоограбено. 
Обаче нашият голям проблем"на деня" е че някакъв циганин ритнал някаква девойка. 
А, другите"цигани" в Парламента,които ни ритат всеки ден. Тях защо не ги забелязвате!
Защо не се възмутихте от "циганина" Митов, който откровено работи за американската администрация, въпреки че се води наш външен министър. Къде са "патриотите" които два месеца твърдят че това правителство било успешно. Успешно в кое! В продаването на рехавата ни независимост, ниските доходи и разградената граница.Очаквам Джамбазки да се появи по медиите за да се пени, колко са ни лоши циганите, но без да спомене за другите, политическите "цигани" които неговата партия безрезервно подкрепя.
И последно! Нападателят не е българин! Европеец е! Интегриран, както и останалите!

Къде бяхте!

Две новини които предизвикаха вълна от възмущение и справедлив човешки гняв в социалните мрежи.

„Възрастна жена заедно с нейните дъщеря и син са открити мъртви в дома им. И тримата са живеели в крайна нищета, като са били включени в програмата за хранене на социално слаби семейства.“

„По бТВ съобщиха за момченце на две годинки от хасковското село Николово, което е умряло на път за болницата. Аутопсията на детето установила, че причината за неговата смърт е системно недохранване и изтощение на организма. Вследствие, на което е установено, че детето е било с нефункциониращи бъбреци, трайно обездвижване на ставите и тежък дерматит с почти свлечена кожа на места по тялото.“

Всъщност, това е моментна снимка на реалността, за която медиите предпочитат да не говорят. Защото подобни новини никак не се връзват с бляскавата представа за държава част от ЕС, претендираща да е член на едно цивилизовано общество.  

Не се сърдете на Митов, че се е оплаквал на чакащата своето уволнение Виктория "Майната му на ЕС". Той толкова може. Не изпитвайте гняв и към Борисов. Той е такъв, какъвто е. Прочел "Винету", без дори да е го разбрал. Не се сърдете и на Кривоустата. Нея Бог я е белязал. Сърдете се на себе си. Всички тези "герои на нашето безвремие", са там където са защото сте им позволили.

Къде бяхте когато унищожаваха България! Къде бяхте когато приемаха пришълците. Обгрижвани защото има далавера. Докато нашите родители стояха на студено ,за да им стигнат стотинките за прехрана. Къде бяхте докато в безлюдните села се строяха стадиони, докато децата и внуците ви панически бягаха в чужбина. Какво направихте докато разпродаваха Родината ни! 
Тук бяхте! Делящи се на сини и червени. Българи , цигани и турци. Бяхте Гербери, Реформатори, Патриоти , социалисти и ДПесари. 
Забравихте че сте хора. Забравихте че всички делите една земя и тя се казва България. Забравихте че докато ви насъскват едни срещу други, те ви владеят и ограбват. Не само вас а и вашето и на децата ви бъдеще.
Кога забравихте какво е човечност, състрадание и достойнство. Кога повярвахте, че е нормално да се отнемат елементарни хуманни права. Кога приехте че правото на живот и достойнство има ценоразпис. На това ли ви учеха вашите родители. ..
Живеем в общество, в което всичко има своята материална цена. Живеем в тоталната диктатура на едни напечатани хартийки, без покритие, за които сме готови да предадем всички свои принципи. Готови сме да приемем че както всичко останало и здравето трябва да бъде стока. Приехме че правото на съществуване е финансова категория. Приехме че който няма пари трябва да умира! 
Идва Коледа! Сега ще започне Карнавалът на суетата и лицемерието. Ще се даряват средства на нуждаещите се. Ще си откупваме гузната съвест, дарявайки нещо ненужно, за да се убедим че сме хора.
Знаете ли каква е дефиницията за цивилизовано общество! Не , не са технологиите. И талибаните ползват смартфони, но това не им пречи да режат глави. Цивилизовано е, това общество, в което няма бездомници и хора които си лягат гладни. Цивилизоваността се определя от грижата към най-уязвимите социални групи.Правото на тези хора да бъдат лекувани, изхранвани и получаващи всички базови потребности, които им гарантират елементарното достойнство, на човешки същества. Ако това липсва, не сме цивилизовани! Просто живеем в джунгла, която за благозвучие, тези които ни ограбват определят като демокрация. 

Докато медиите и политиците ни рисуват една цинична реалност, внушавайки ни, че е нормалност , там някъде има цял един свят на останалите, които не искат да се състезават, живеейки в джунглата. 
Вместо да дарявате стотинки се запитайте, защо социалната система в която живеем генерира бедност. Не палете свещи в църквите. Те няма да ви откупят святост. Защото няма нищо християнско в света, който обитаваме. Бог е изгонил търговците от Храма си. А вие сте им дали цялата власт... Нашето егоистично безразличие е най-големият ни грях.
Най-смъртоносната мисъл е:"Нищо не мога да променя!" Докато мислим по този начин, ще сме съучастници на всички злоупотреби, които лицемерно ще осъждаме.

Тодор Галмадиев

Държавните паразити и нашите родители

Докато депутатите се занимават с важни дела като например преименуването на параграф 13, който става параграф 12, разбрах че в българската военна флота имало две бригади и шест  бригадни генерала! Представяте ли си, колко високи заплати, лични шофьори, секретарки и секретари на секретарките ползват тези ненужни генерали. Ако този абсурд беше единствен, можеше пренебрежително да махнем с ръка. Всъщност, това е моментна снимка на състоянието в което се намира държавната ни администрация
България е първа в Европа по брой бюрократи!
При по-малко от седем милиона население, ние имаме 769 100 служители на държавна хранилка! Близо осемстотин хиляди търтеи, които дори не плащат своите осигуровки, тъй като това е задължение на държавата. Накратко ние плащаме не само заплатите на осемстотин хиляди държавни служители, но и техните осигуровки. 
Нито едно българско правителство, въпреки обещанията си не е намалило и с един човек тази паразитираща структура в държавата. Освен безумните средства които поглъща, държавната бюрокрация генерира колосална корупция.
Нямало пари за вдигане пенсиите на живеещите в мизерия български пенсионери. Дали, няма! А може би е много по-удобно да се отглежда една обвързана партийно администрация, отколкото да се направи нещо за нашите родители, работили цял живот, за същата тази държава!
Реалният брой на администрацията би трябвало да е съкратен на една трета. Тогава ще има пари за пенсии и за по-добро здравеопазване.
Ето, това е проблем за който трябва да се говори и настоява за неговото решаване.Защото точно тези които , вчера гласуваха закон за забрана на комунизма, действат точно като управниците на държавата, преди десети ноември, създавайки изкуствена заетост за наша сметка.

Един кратък поглед върху театралният сезон, за всички  които още не са разбрали, кои са новите театрални премиери. 
Пиеса номер едно :  
"Мажоритарната система". Аргументи"за" и "против". Внушението че това е важно събитие което ще промени депутатите и ще ги превърне в ангелчета. Накратко, няма по-голям проблем за българското общество. Веднъж сменена системата, ще започне да произвежда качествени и независими депутати. Другата гледна точка е предстоящ апокалипсис и връщане на авторитарността. Купени от олигарсите депутати и други ужасни последствия. 

Втората пиеса е с заглавие:
 "Моят антикомунизъм е по-добър от твоя". Тук главните актьори, са отново децата на прочути червени фамилии, или директни партийци от БКП, които страдайки от шизофренно разстройство громят своите родители, че са ги отгледали в удобните прегръдки на Партията, докато те тайно са страдали демократично. Може да го определим като"македонски синдром". Родителите българи, а децата македонци. 
Въобще, който не скача е червен!

Като фон на тези спектакли върви министерската разходка до прокуратурата. 
Там абсолютно зависимият от същите тези политици, уж Главен прокурор се опитва да изглежда работещ, след няколкогодишен сън. Не му е лесно да обвинява така, че после обвинението да падне, облечено в законова обвивка.
Това са новите пиеси, които трябва да ни отвлекат вниманието от главните въпроси:
Защо няма подведен под отговорност министър подписал скандалните концесии, свързани със златните ни находища. Защо няма подведен под отговорност министър(Костов), подарил двете електроцентрали на американците, които гълтат повече пари, отколкото са необходими за двойно вдигане на пенсиите.
Защо няма повдигнато обвинение към Борисов, за "двете каки" и Мишо бирата !
Защо никой не поиска разследване на главният разследващ Цацаров! Но най-важното! Защо Главният прокурор се избира от политиците, а не от народа, чрез мажоритарен вот. В самата Конституция е заложена зависимостта на всеки главен прокурор от системните партии. Докато този абсурд продължава не може да има никакво разделение на властите.
Апропо, защо Слави Трифонов не зададе тези въпроси !
 Може би, защото не са удобни за неговите покровители.
Както  във всеки театър, ние публиката ще платим за представлението, с това което ни е останало от достойнството и живота ни. 
Приятно зрелище!

Тодор Галмадиев

Удобните медии в неудобната реалност

Функционирането на държавата като такава e невъзможно без независими медии. Единствено информацията, представена чрез различни гледни точки, може да помогне на обществото да изгради собствена автентична представа за реалността. Именно заради това първата цел на тоталитарните режими и диктатурите е поставянето на медиите под контрол. Азбучно правило е, че неинформираният човек лесно може да бъде подвеждан, манипулиран и насочван в необходимата посока.

Ето какво казва един от авторите на американската Декларация за независимостТомас Джеферсън за медиите:

„Тъй като основата на нашата форма на управление е мнението на народа, нашата първа цел трябва да бъде той да е информиран; и ако трябва аз да решавам дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, няма да се поколебая нито за миг да избера второто.“

Всъщност, липсата на обективност и независимост на медиите е равнозначна на липсата на свобода.

Кои са основните причини, които доведоха до девалвацията в журналистическата професия и до овладяването на медиите от външни за тях субекти? Кой забрани редица важни теми, които, въпреки своята обществена значимост, не фигурират в медийното пространство?

Отговорът е близо до въпросите и темите, които са табу за официалната журналистика в България. Ето само някои от тях.

Фалшификация и манипулация по време на избори

Обикновено всички избори са съпроводени от скандални разкрития за откровена подмяна на гражданският вот, но темата бързо се покрива или умело е отклонявана в безсмислени диспути, концентрирани в детайлите на поредната сензация, без анализ по същество на първопричините и истинските последствия. Всъщност, този начин на отразяване се ползва и за всички останали неудобни въпроси.

Забрана да се говори по същество за икономическите групировки, за техните структури, дейност и влияние

Говори се с евфемизми, като например модела “Кой“, но се пропуска назоваването на влиятелните олигархични кръгове, разпределили помежду си обществените поръчки, браншовите отрасли и остатъците от икономиката. Ако се спомене името на някой олигарх, това обикновено се дължи на проявено своеволие и непослушание от негова страна към силните на деня.

Антипотребителските практики на банките и прекаленото им овластяване

За банките или добро, или нищо. Това е основният принцип на официалните  медии. Въпреки честото гостуване на компетентно изглеждащи банкери в телевизионните студия, почти не се случва журналист да зададе дори един съществен въпрос, който наистина интересува обикновените хора, страдащи от своеволията на тези финансовите институции. Нито дума за противоконституционното законодателство, което е съсредоточило цялата власт и привилегии в ръцете на банките, давайки им права, характерни за държавни институции.

Закони и нормативни наредби, нарушаващи Конституцията

Въпреки че Конституцията е основен закон, на практика сме свидетели на постоянното й нарушаване от страна на законодателния орган. Част от законите, приемани в парламента, по своята същност влизат в противоречие с основния закон. Примерите за това са многобройни. Като новия Закон за обществени поръчки, които влиза в противоречие с Конституцията – Чл. 120, Ал. 2 – гарантираща обжалването от страна на гражданите и юридическите лица на всички административни актове, засягащи техни права и интереси. Причината е очевидна – нарушаването на Конституцията е в интерес на едрия бизнес и на обслужващите го политически проекти, каквито са по правило почти всички партийни субекти в страната.

Зависимости и злоупотреби в МВР, ДАНС и службите, свързани с националната сигурност

Отново и отново всяко конкретно престъпление се свежда до възпроизвеждането на скандал, без да се вниква в първопричината – срастването на силовите ведомства с организираната престъпност и липсата на елементарни реформи. Всъщност МВР все още функционира във времената на тъмният тоталитаризъм. Реформите в този сектор се свеждат до смяна на ръководството с удобни хора от всяко следващо правителство.

Финансирането на медиите от чуждестранни правителствени и неправителствени донори

Тази тема не присъства в казионните медии дори под формата на формален дебат. В този случай медиите са заинтересована страна за запазване на статуквото.

Тъмното минало и настояще на редица политици, които определят дневния ред в държавата през последните 26 години

Въпреки изкуствено раздухваните спорадични медийни шоу-скандали, липсва опит за задълбочен анализ и адекватни журналистически разследвания, които поне да се опитат да привлекат вниманието на прокуратурата. По подразбиране у нас всички политици са чисти като ангели. Изключение правят непослушните, които получават пляскане през ръцете, за да им се напомни кои са господарите.

Външната политика на САЩ 

В официалните медии липсва елементарен обективен анализ на действията на нашите съюзници от НАТО. Американската политика винаги се представя в положителна светлина. Дори след инвазията в Европа на мигрантите от Близкия изток и Африка, рядко се прави връзка между действията на САЩ в тези региони на света и сегашната криза. Нашите анализатори са готови да признаят недалновидната политика на Германия, Франция и Великобритания, макар и с половин уста, но никога не свързват тези събития с очевидната зависимост на европейските политици и на лидерите на ЕС от Вашингтон. Положителният образ на безгрешната американска политика може да съперничи единствено на пропагандата от близкото ни тоталитарно минало по отношение на Съветския съюз. Дори предаването на националните ни интереси и сигурността е представяно в положителна светлина, ако то е свързано с „нашите американски приятели“. Източването на енергетиката от двете американски централи и безвъзмездното преотстъпване на военни бази са само малка част от васалното ни положение спрямо метрополията. Всеки опит да се протестира срещу загубата на суверенитет и в защита на националните ни интереси, се представя като липса на демократично мислене, популизъм и рубладжийство.

Стратегическото партньорство между България и САЩ е от изключителна важност не само за страната ни, но и за региона. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, след срещата с помощник държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия Виктория Нюланд, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 19.01.2016

Какви са причините за липсата на гласност по тези и редица други важни за обществото теми?

На първо място собствеността на медийните компании е в ръцете на няколко олигарси. Зад пъстрото разнообразие от печатни и електронни издания се крият собственици, които контролират повечето вестници и телевизии.

Второ, собствеността на медиите у нас не е напълно прозрачна. Разбира се, налице е формална регистрация, но обществото няма информация кой стои реално зад съответната медия и преди всичко – кой упражнява фактическия контрол. Едва ли това е учудващо, след като у нас изпълнителната власт услужливо си затваря очите. Наскоро министърът на икономиката Божидар Лукарски в прав текст заяви че не знае и не се интересува кой е собственик на„Булгартабак“, защото това било работа на журналистите. На същите тези журналисти, които отдавна са се превърнали в придатък на олигархичния и политическия елит. Подобно цинично изявление изкарва на светло откровените зависимости на политическите марионетки, монтирани на своите постове най-вече, за да не забелязват какво и защо се случва в техните ресори.

Корпоративният натиск силно влияе върху формирането на публилцистичното съдържание. Много журналисти неофициално признават, че в редакциите не се допуска да се говори против интересите на техния собственик, на определени олигархични кръгове или рекламодатели.

Третата причина е свързана с политическият натиск върху медиите. Тя е с  дългогодишни традиции в България. Медиите са принудени да моделират информационното си съдържание и политическата си позиция под влияние на партийна или премиерска повеля – съобщавайки удобните факти, коментирани задължително в положителна светлина, и неглижирайки неудобните въпроси, въпреки тяхната значимост. Всички сме ставали свидетели как редица телевизионни водещи припряно и нервно прекъсват изказванията на своите гости, когато те са в разрез с официалната позиция на управляващите. А наблюдаваме този фарс вече четвърт век.

Монополът на властта над информацията, освен политически, е и икономически. За да се издава вестник или електронна медия, са важни парите на рекламодателя. Само че рекламният пазар отдавна е напазаруван на едро. Този, който купува рекламното пространство на медията, той диктува и нейното съдържание. Независимите медии не оцеляват дълго, тъй като не се ползват с протекции. Захранването на медиите е практика на всяко българско правителство от началото на прехода. Това стана обаче още по-актуално след влизането на България в ЕС заради изискването за рекламиране на оперативните програми по еврофондовете. По този начин, в условията на рязко свиване на рекламния пазар и вследствие на финансовата криза, държавата се превърна в един от най-големите рекламодатели.

Друга форма на финансиране на медиите е чрез чужди донори, които по презумпция защитават и чужди интереси. Абсурдно е да очакваме обективност от журналисти, които са спонсорирани от правителства или частни фондации, чиито ръководни центрове се намират в чужбина. Точно това е и причината няколко персони, набедени за анализатори, да шестват из студията на всички големи телевизионни медии и да налагат определени позиции, които са диаметрално противоположни на обществените нагласи. Въпреки това, тези лица са получили негласен монопол върху коментирането на всички значими събития. Подобна концентрация на няколко марионетни експерти, получили правото на меродавна оценка, не е съществувала дори в тоталитарното ни минало.

Четвъртата причина за липсата на реална журналистика е зависимостта на медийните регулатори от политическата власт и корпоративните интереси. По дефиниция регулаторите са органите, които следят за прилагането на медийното законодателство. На практика, подобно на много други институции в България, и тук е налице един фасаден орган, който реално не върши нищо, освен в редките случаи, когато трябва да накаже някой непослушен журналист (като случая сПетър Волгин и сваленото предаване Деконструкция по БНР), или медия (случаят с ТВ7). Причината е елементарна – вместо независими експерти, в регулаторния орган се наместват партийни и лобистки назначения, които естествено не защитават обществените интереси, а тези на своите работодатели.

Това са основните причини да няма етични и обективни стандарти в българската медийна среда. Както и независима, качествена журналистика.

Ако това предизвиква у нас усещането за необективната сервилност на българските медии, то трябва да сме наясно без никакви илюзии, че този процес се задълбочава. Нашите управляващи не крият тенденцията за тотален контрол върху средствата за масова информация. Вече се работи върху нов Закон за медиите, който да постави под държавен контрол не само периодичния печат, но и всички интернет издания. Разбира се, целта е да се неутрализират и социалните медии, които имат различна гледна точка от официалната. Ето какво казва Светослав Терзиев, доктор по журналистика и председател на Комисията по професионални стандарти към Управителния съвет на СБЖ:

„Нещата са толкова прости – като държиш и шалтера, след като си дал лиценза, ти можеш и да го вземеш. Ето за това става дума! Става дума за създаване на страх в медийната общност. Става дума за свръхрегулация, която ще превърне нашата медийна среда в медиен тоталитаризъм. Демокрацията наистина е в опасност в България.“

д-р Светослав Терзиев

Корпоративните медии изиграха основна роля в подмяната на действителността.Те не се занимават с важните за обществото проблеми и процеси, а с важните за собствениците си интереси. Те не са създадени, за да дават поле на плурализма, а за да заглушават различните гледни точки и да ги удавят в океана от фалшиво многообразие.

Официалната позиция на моментните управляващи е опорната точка на всички казионни медии. Това е основната причина за превръщането в „звезди“ на послушни журналисти, чиято роля се изчерпва със задаването на предварително одобрени въпроси и сервилното кимане с глава в знак на съгласие към добре подбраните гости. В България платените политически анализатори се радват на абсолютен медиен комфорт. Спомняте ли си кога последно журналист е задавал неудобен въпрос на гостуващ от управляващата партия или коалиция политик?! Изявата на властимащите в телевизионните студия се използва като рекламна трибуна, от която се изтъкват всички успехи, които в повечето случаи нямат нищо общо с плачевната действителност в България. Ако все пак някой журналист се осмели да си спомни каква е всъщност истинската цел на журналистиката, задавайки неудобен въпрос, неговата кариера най-често тихо приключва. Този процес толкова се е задълбочил, че на практика в големите медии няма истински професионалисти. Те отдавна са изтласкани в периферията, докато на техните места са поставени послушни марионетки, загрижени единствено за работното си място, външния си вид и високата си заплата.

Подобни лица, лишени от професионален опит, но напомпани с високо самочувствие, уронват принципите на професионалната журналистика. Защото най-лесният начин да се овладее определен публичен сектор е да се назначат хора без опит, които от благодарност сами ще се автоцензурират.

Срещу свободното изразяване на собствена позиция са впрегнати всички налични ресурси. Освен подготвяните скандални промени в Закона за медиите, беше направен опит да бъде поставена под контрол и академичната общност на Софийския университет. Правилата, които уреждат отношенията между преподавателите в „Св. Климент Охридски“ и медиите, първоначално предвиждаха забрана на академиците да използват научните си титли при своите публични изяви. Проектът изискваше предварително уведомяване на пресцентъра на университета при всяко гостуване на преподавател в дадена медия. Прозрачното намерение на ръководството целеше ограничаване на академичната общност да изказва своята позиция и да критикува властта по редица важни обществени теми. Благодарение на вълната от недоволство, това посегателство върху свободата на изразяване просъществува само един ден. Въпреки това, подобни опити за контрол на интелектуалния елит на нацията показват една зловеща тенденция за овладяване на всички независими гледни точки. Целта е манипулативното и тенденциозно медийно съдържание, обслужващо интересите на олигархията и властта, да бъде необезпокоявано и да му бъде осигурен абсолютен комфорт.

Преподавателите в СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Калоян Методиев и доц. Иво Христов в тв студио

Липсата на плурализъм и свобода на словото доведе до разочарование и спад на доверието в официалните медии. Режисирането на новинарския поток, отсъствието на задълбочени коментари и на критичен анализ отвориха пътя на социалните медии. Днес те са платформата на плурализма и се ползват се с все по-голям кредит на доверие от аудиторията. Решаващ фактор за това е и възможността да се изразява личното мнение под всеки материал и значима тема. Дали опитът да бъде овладян последният бастион на свободното слово от страна на властта и нейните задкулисни кукловоди ще се увенчае с успех, в голяма степен зависи от самото общество. Ако ние не се противопоставим на грубото погазване на едно от основните ни права – да бъдем информирани, утре със сигурност ще се окажем репресирани в собствената си държава при всеки опит за изразяване на гражданска позиция. Освен това ще бъдем лишени от богатството на информационния поток, съставен от различни гледни точки, чрез които можем да имаме пълноценна представа за заобикалящата ни действителност. Липсата на обективна информация пряко влияе върху способността ни да възприемаме адекватно и да оценяваме достоверно случващото се у нас и по света.

Истината може да бъде открита само сред многообразието от позиции и мнения. Всичко останало е пропагандна манипулация, обслужваща интересите на властта и корпорациите.

Тодор Галмадиев 

Иронично за офшорките – проф. Ричард Улф (клип)

Иронично за офшорките – проф. Ричард Улф (клип)

Иво Христов: Изтича ресурсът на икономическия модел в България

Един парламентарен ден в държавата на абсурдите

Само за един ден  в българският парламент  бяха нанесени толкова поражения върху държавността, колкото руските военновъздушни сили могат само да мечтаят в една кампания срещу Ислямска държава.

Отхвърлено беше предложението за подновяване преговорите за „Южен поток“, без никакви аргументи . Защото ползите ги знае цялото българско общество, докато абстрактните вреди се намират само някъде дълбоко в главите на депутатите . В гласуването участваха 109 депутати, от които 27 бяха "за", 17 - "против", а  65 удобно се въздържаха.

Народното събрание отхвърли предложението на БСП подправянето на изборни протоколи да бъде квалифицирано като тежко престъпление и да се наказва  с лишаване от свобода до осем години. Явно, фалшифицирането на изборните резултати е несъществено, или удобно явление за нашите народни представители.  Разбира се аргументите на управляващите  изразени чрез Димитър Лазаров от парламентарната група на ГЕРБ бяха че и в сегашния Наказателен кодекс има текстове, които позволяват да се търси наказателна отговорност за подправяне на изборните протоколи. Опозицията в лицето на народният представител Георги Божинов от БСП изрази силно съмнение в ефективността на сегашните текстове в закона:

"Тук говорим за политика за наказание и затвор. Неподкрепата на този текст е липса на политика от страна на държавата свободно да упражняваме правото си на глас".

Като редови гражданин, без да съм симпатизант на БСП не мога да се съглася когато в една теза има обективна логика. Реално правото ни на глас отдавна е сведено до участието ни в един предварително дирижиран театър. Всъщност гласуването е основата върху която се крепи всяка демократична структура. Точно неговото обезличаване и опорочаване създава уродливата реалност която обитаваме.

Не трябва да се пропуска една организационна подробност която помага на всички политически играчи да сключват задкулисни сделки. Тази опция е гласуването „въздържал се“. Подобно гласуване не е нищо друго освен бягане от отговорност. Именно тази възможност прави удобни много споразумения между опозиция и управляващи. Всеки депутат трябва да има ясна позиция по всяка тема. Ако не е в състояние да го направи значи мястото му не е в парламента.

Ползотворното разбиване на държавността ни нямаше да е толкова ефективно без  налагането на Миглена Кунева в поредното ведомство, което все още не е съсипала.  Въпреки народното недоволство през последните няколко дни, след обявяването на кандидатурата на мадам „Йес“, за министър на образованието, управляващите отново наложиха своето решение. Отново българските политици показаха че обществените настроения и нагласи нямат стойност при вземането на решения касаещи националните ни приоритети. Всъщност 9 отсъстващи депутати от ДПС и 6 отсъстващи депутати от АТАКА услужливо назначиха  Кунева министър на просветата.

Едва ли може да се намери по-скандална и недолюбвана личност от новият ни министър на образованието. Неуспешен мандат като министър по европейските въпроси е направо тактично определение за несполучливото защитаване на националните ни интереси.  Прословутият скандал с  АЕЦ „Козлодуй“.  Българската атомна енергетика е  разрез с интересите на банка“Париба”, която явно или задкулисно се бори да ликвидира поне четири, от шестте реактора на АЕЦ”Козлодуй” и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз . За  услужливата  антибългарска позиция Меглена Кунева е назначена в  Надзорния съвет на „Париба" с огромна заплата. Сам по себе си този факт е доказателство за корупция от страна на наш представител, който вместо да защитава националните интереси осигурява личното си състояние. Разбира няма разследване, нито пречка за политическата кариера на Кунева.

Мадам Йес е твърд защитник на скандалното Трансатлантическо споразумение, ГМО продуктите, шистовият газ и всички прекрасни кошмари, срещу които милиони европейци протестират. Представете си какво ще се случи и с без това разбитото ни образование. Представете си , какъв учебен материал ще влезе в новите учебници на българските деца.

Кой налага Кунева! Кой натрапва една личност чиято обществена подкрепа не надвишава 1,5%. Толкова са реалните гласове които получи „България на гражданите“. Кого представлява тази жена, защото това очевидно не е българското общество.

Избирането на Меглена Кунева не е просто скандален компромис срещу интересите на българското общество. Избирането на  тази личност е ясен знак че България отдавна се управлява отвън.

Днес беше поредният ден в който ненародните представители продължиха систематичното унищожаване на държавността. Поредното доказателство за същността на политическото ни съсловие, което така и не се превърна в класа. България няма български Парламент. Управляват ни подчинени на външни фактори чиновници. От днес официално сме  колония, лишена от всички инструменти на собствена независимост. Всички държавни институции са просто бутафорен камуфлаж прикриващ  пълното отсъствие на национален суверенитет.

България не съществува.                                                                                                                                                    

На ход е българският народ.

Тодор Галмадиев

Невидима Империя Създаването На Новия Световен Ред (БГ Subs)

“Самата дума ,,тайна“ е отвратителна в едно свободно и отворено общество… каквото сме всъщност и в исторически план… се дистанцираме от разни тайни общества, тайни заклинания… и тайни разработки.

   Защото сме противници на световния… монолитен и безмилостен заговор. Това е система, която мобилизира… огромни човешки и материални ресурси за построяването на една плътна и високоефективна структура. Всички планове и подготовки остават скрити. Всички грешки са погребани дълбоко. На десидентите са запушвани устите. Не се правят разходи, слуховете се заглушават, няма разкрити тайни.“

Джон Ф. Кенеди – Последният Президент на САЩ

Все още ли вярвате, че сме бедна държава?

Докато народът се чуди как да свърже двата края, след „видимите резултати“, управляващите продължават своята последователна политика, насочена към измислянето на нови данъци. Съвсем скоро най- уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга – хората по селата, притежаващи малък селски двор или градинка, ще плащат данък за това, че отглежда за прехрана зеленчуци и плодове, вместо да консумира скъпите и вносни „пластмасови“ продукти от хранителните вериги. Удоволствието да се шофира по изпъстрените с дупки, с липсваща маркировка и осветление пътища също ще се заплаща. Вече официално винетните такси доближават срамежливо сто лева. От друга страна, без никаква срамежливост, всеки осмелил се да си свари ракия за лично ползване, също ще плаща данък – облагаемият праг от 1000 пада на 500 литра. Тенденцията е да се облага всеки, който не проявява интерес към безумно скъпия и често некачествен производствен алкохол. Цените на цигарите също се увеличават, докато ни уверяват колко е хубаво да пушим акцизен тютюн.

Ако вече сте преглътнали новите данъчни придобивки, е хубаво да знаете, че това е само началото. Много скоро може да станем свидетели на възстановяването и на ергенския данък. Както зад всеки нов данък, и тук има „благовидна“ цел – стимулиране на раждаемостта. Засега този данък е само идея, но може скоро да се превърне в реалност.

Разбира се, това са само част от благините, които ни се подготвят. Идеята е да се облага всичко, което все още не е обложено. Причината е в отънелия бюджет, чието запълване става единствено чрез данъци. Обикновено това се получава в държава, в която липсват реална икономика и национални отрасли, гарантиращи приходи.

Да се вдигат единствено данъци, за да се закърпи националият бюджет, е толкова ефективно, колкото да лекувате тежка инфекция, сваляйки температурата.

„Няма пари!“

Това е новият-стар политически девиз, добил печална популярност през последните 26 години. Този рефрен неизменно се повтаря от всички партии, имали някакво отношение към управлението на България. Толкова често сме чували тази фраза, че накрая, съвсем естествено, повярвахме в нейната истинност. Без значение кой какви убеждения и визия за икономическото ни развитие има, всички сме постигнали национално съгласие спрямо този неопровержим факт. Затягахме колани, поддържахме фискална дисциплина и теглихме заем след заем. Дори си отстъпихме доброволно суверенитета на въздушното пространство!

Защото „нямаме пари“.

Нека за момент да се усъмним в тази наложена през целият преход теза. Нека за момент допуснем, че България не е бедна държава, а политиците просто са ни лъгали, за да оправдаят епичните си кражби.

Ето няколко твърдения, които постоянно чуваме и не сме си направили труда да проверим.

„България е малка страна и нищо не зависи от нас.“ Познато ви е, нали?

В Европа има точно петдесет независими и официално признати държави. България е на 15-то място по големина на територията. Което противоречи на налаганата през годините теза за нашата незначителност. Всъщност, нашата страна има всички предпоставки за национално самочувствие в геополитически план. Дори без да се акцентира на уникалното ни местоположение.

„България е бедна държава.“ Най-разпространената лъжа.

Българската минно-геоложка камара излезе със своята статистика, според която България е първенец по добив на руда и злато в Европа. Звучи страхотно, нали?

Стига от тези природни богатства да се ползваше нашето общество.

От находището в Крумовград, експлоатирано от канадската фирма “Дънди Прешъс Металс“, в българската хазна постъпват само 0.75 % от добитото злато. Извличането на златото от находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, е една от най-големите кражби в историята на България. Всъщност златно-медно-пирит-поликомпонентното находище Челопеч е най-голямото в България, а може би и в Европа.

Първоначалната концесионната такса е 1,5%, договорена с правителството на Иван Костов. Като тази такса се отнася само за добива на злато, сребро и мед. По-късно, по време на правителството на Сакскобурготски, таксата е свалена на 0,75%. В договорите няма и дума за останалите ценни метали.

Само от находището в Челопеч спокойно могат да вдигнат пенсиите, и то не с 5 лв. Стига държавата да поеме контрола върху златодобива, според анализите на геолога проф. Вълко Гергелчев.

Към 31 декември 2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Представяте ли си на какво ограбване сме подложени?

30-годишната концесия на „Дънди Прешъс“ се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства.

Именно поради повсеместното съучастие на всички партии, оформяли 26-годишното статукво, темата за скандалните договори е табу. А виновниците имат имена. Въпреки това, Главният прокурор, който и да е той, никога не е повдигал обвинение на нито един министър, подписал тези договори. Ако подобно нещо се беше случило в една нормална държава, политиците, отговорни за сключването на тези договори, щяха отдавна да са в затвора по обвинение за престъпление срещу държавата. Освен това, следващото правителство щеше да предоговори концесионните такси или да анулира договорите. У нас не само че това не се случва, но и представителите на т.нар. опозиционни партии услужливо затъпкват темата. Въпреки уверенията на Европейската комисия, че тези договори имат множество правни основания, даващи възможност за тяхното анулиране.

Това обаче не впечатлява нашите политици.

При всеки справедлив вопъл за ниските доходи те отговарят, че няма пари.

Няма смисъл да се изброяват всички разпродадени печеливши предприятия. Достатъчно е да се споменат скандалните ТЕЦ Марица 1 и 3, известни като „американските централи“. Защото заедно със „златните“ концесии, тези американски централи са се превърнали в символ на тоталното ограбване на национални активи. Разбира се, отново няма виновни политици. Отново никой не носи криминална отговорност, въпреки доказаните нарушения. Предоговарянето на условията от страна на сегашното правителство не само че не реши проблема, но и го задълбочи. Въпреки широко рекламираните в медиите твърдения за обратното.

Още през следващата година ще станем свидетели на ново покачване на цените на електроенергията, а оттам и на всички стоки и услуги. Вероятността от фалит на НЕК става все по-реална. Натрупаните задължения растат с всеки изминал месец.

Държава, в която над три милиона души живеят под прага на бедността. Държава, в която стотици хиляди имат доход в размер на 154 лева – в тази държава няколко български правителства безотговорно раздават стотици печеливши отрасли срещу символична концесионна такса. Въпреки това, българската прокуратура не вижда нищо незаконно в подобни действия.

След като унищожиха армията, съдебната система, образованието, здравеопазването и тежката промишленост, нашите политици работят върху премахването на Националната енергийна компания. Ако има нещо, в което българският политически елит да е последователен, това е разпродаването на всички печеливши активи на държавата ни и културното ни обезличаване. Това е единствената програма, която се спазва под една или друга форма от всички партии, участвали в управлението на държавата. Докато ни заблуждават с различни политически и икономически доктрини, симулирайки противопоставяне на идеологии, нашите престъпници в бели якички ни ограбват. Нагло, безкомпромисно и последователно.

Възмущаваме се от високите партийни субсидии. Възмущаваме се от постоянното обновяване на луксозния автопарк на властта. Наивно вярваме, че като намалим броя на депутатите в парламента, ще постигнем положителен ефект. Без да осъзнаваме, че по-малко депутати означава единствено силно партийно статукво и още по-лесен контрол при гласуване. Възмущаваме се от двайсетте заплати на полицаите…

Но пренебрегваме изтичането на милиарди. Пренебрегваме факта, че няма реален контрол върху ДДС-измамите. Не се впечатляваме от откровените привилегии на банките спрямо обществото. Не се ядосваме, че трябва да плащаме осигуровките на най-раздутата администрация в света, въпреки откровеното нищо-не-правене на повечето институции.

Махваме с ръка на най-големите грабежи, сякаш отказвайки да осъзнаем, че именно тези кражби, нямащи аналог дори в африканските диктаторски режими, директно влияят върху живота ни. Точно тези кражби в абсурдно големи размери определят ниските ни заплати, цинично малките пенсии на нашите родители, липсата на ефективно здравеопазване и все по-девалвиращото образование на нашите деца. Тези кражби определят лошите пътища, по които се движим, и „следвоенната“ инфраструктура в градовете и селата ни. Тези кражби определят и високата битова престъпност, която се ражда в нищетата.

Тези кражби и ненаказуемостта им са единствената причина за повишаването на нашите данъци и измислянето на нови такива. Защото в държава с разпродадени и преотстъпени печеливши отрасли, единственият източник на приходи остават данъците.

За да бъде циничната действителност още по-абсурдна, тези, които са главните виновници за състоянието, в което се намира нашето общество, никога не посягат на корпоративните данъци. Веднъж ограбени и ограбвани, ние продължаваме да плащаме кражбите на тези, които избираме да ни представляват. Забравете за подоходно облагане. Забравете за увеличаване на данъците на корпорации и банки. Въпреки огромните приходи от подобна стъпка, у нас тази идея винаги се потъпква още в зародиш. Въпреки доказаната неефективност на плоския данък и липсата на големи инвестиции, нищо кардинално не се променя в данъчната политика. Променя се единствено данъчната тежест от преки и косвени данъци.

Така ние се превърнахме в държава на косвените данъци.

България разполага с невероятно ключово географско положение, морски и зимен туризъм, огромни подземни богатства, исторически и археологически паметници и изключително плодородни земи. И това са само част от всички предимства, които притежаваме. Ние имаме всички реални предпоставки за жизнен стандарт, надхвърлящ този на държави като Холандия и Австрия. Само ако имахме истинска политическа класа, способна да се възползва от това, което природата ни е дарила.

Вместо това у нас се краде. Краде се много и нагло, без свян и без мярка. Да, корупцията не е българско изобретение. Но единствено у нас кражбите се извършват с цената на националния ни суверенитет. Единствено у нас кражбите са в такъв мащаб, че застрашават националната ни сигурност. Те застрашават и съществуването ни като народ, дори като етнос. Единствено у нас 26 години управляват обръчи и кръгове, непритежаващи дори капка национално самосъзнание. Защото никъде другаде по света политиците не предават изцяло интересите на своите държави.

Дори и диктаторите.

Все още ли вярвате, че сме бедна държава?!

Започна вторият етап от плана за Европа

Все повече анализатори допускат, че имигрантската криза е активно мероприятие, целящо да отклони вниманието на европейските общества от една друга и не по-малко опасна реалност. Да се обяснява процесът на преселението единствено с либералната наивност на европейските политици е толкова сериозно, колкото легендата, че в основата на Троянската война е стояла само красотата на една жена. Да, идеята за хубавата Елена е мит, но дали е история.

Историята доказва, че зад всеки геополитически процес обикновено се крият икономически интереси. Политиката е израз на овластяването на елитите. А действителната им власт неминуемо минава през властта на капитала.

Кой има полза от събитията в Европа?

Тук е уместно да си спомним едно подготвящо се споразумение, което успешно остана встрани от общественото внимание – Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия (ТТИП). Въпреки силното лобиране от страна на Европейската комисия и от повечето политически елити, съмненията в нечистотата на това споразумение успяха да преодолеят медийното затъмнение. След вълната от протести в много европейски държави срещу неравностойното обвързване на европейската и американската икономика, стана ясно, че ТТИП не се ползва с голямо обществено доверие. На Стария континент бяха събрани над три милиона подписа срещу споразумението – най-мащабната обща петиция на граждани на ЕС в историята на този съюз. И въпреки това, на 28 май 2015 г. Комисията по международна търговия към ЕК реши да не се съобрази с гражданските настроения и гласува резолюция за продължаване на преговорите по ТТИП.

Дори повече – Европейската комисия наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за партньорство за срок от 30 години, а по силата на закона за свобода на информацията, през юни 2014 г. се разбра, че американското правителство също е блокирало публичния достъп до документите за ТТИП за срок от пет години, мотивирайки се с „чувствителното естество“ на съдържанието им.

Въпреки медийното затъмнение и пълната секретност между договарящите се страни, в социалните мрежи и в някои медии излязоха нови притеснителни факти, свързани с ТТИП. Беше въпрос на време недоволството на обществото да придобие по-големи мащаби.

Случайно или не, по това време започна и мигрантската криза.

Залети от стотици хиляди имигранти, европейските общества трябваше да се справят с нов сериозен проблем. Трансатлантическото споразумение и съмненията, свързани с него, отстъпиха на заден план. Кой би мислил за бъдещ търговски договор, когато в Париж убиват хора, а в Кьолн насилват жени? Либералната наивност на толерантните европейци започна да се трансформира в негодувание към неблагодарните имигранти.

Много е вероятно това да е една от ползите от мероприятието “мигрантска криза“. Създаване на нова опасност с цел отклоняване на вниманието от другата заплаха, надвиснала над европейските държави.

Вече за никого не е тайна, че нашествието на огромни маси от предимно млади мъже беше организирано. Брошурите с инструкции от фондацията на Сорос, открити в много от емигрантите, бяха само върхът на айсберга. Още в началото на великото преселение се надигаха гласове, които предупреждаваха за изкуствения характер на този процес, но опиянени от своята либерална непогрешимост, болшинството от европейските общества не реагираха и се доверяваха на интерпретацията и внушенията на официалните медии. През периода на европейската „лудост“ всеки трезв глас беше определян като ксенофобски.

Така приключи първият етап от плана за Европа.

Дестабилизацията.

Полицията разделя протестите на леви и десни активисти в Кьолн. Снимка ЕПА/БГНЕС

Вторият етап се провежда в момента. Приетите имигранти тепърва ще създават кризи в европейските общества. Организираното насилие в Кьолн и в други германски и европейски градове навежда на мисълта, че това е само началото на серия от провокации, които трябва да засилят антиимигрантските настроения.

Защото на всяко действие има еднакво по сила противодействие.

Ескалацията на напрежението може да бъде прехвърлена от Германия и Франция в други европейски държави. Какво следва? Вероятно предсрочни избори в Германия. Нова дестабилизация и несигурност. Нека не забравяме и другото – че само в Германия броят на американските бази е 305 и САЩ услужливо могат да се отзоват на помощ. Вече сме свидетели на изказвания от редица европейски политици за гарантиране на нашата сигурност. Това е единият вариант. Възможни са и други сценарии, които да доведат до нов „контролиран“ хаос.

Каквито и да са конкретните стъпки, крайната цел е отнемане на част от нашите свободи в замяна за нашата сигурност. Този мотив винаги „минава“. Естествено, това ще означава и цензура върху независимите медии. И предимно върху социалните мрежи. Под една или друга форма ще бъде приет закон срещу омразата, терористичните изказвания и критикуването на властта.

В така подготвената среда ще се пристъпи към следващите фази по налагането на Трансатлантическото споразумение. Няма да има изтичане на неудобна информация и недоволство на организирани граждани. Но, най-важното, няма да има протести. Защото в една нестабилна обстановка първото нещо, което ще бъде забранено, са именно протестите. Вече не едно масови мероприятия в Европа бяха отменени заради сигурността. Така стъпка по стъпка ще бъде установен необходимият контрол, който би бил невъзможен в едно нормално функциониращо общество.

Може би подобен сценарий изглежда като излязъл изпод перото на Оруел, но понякога реалността е по-невероятна, отколкото ни се иска да вярваме. Особено когато залогът е постигане на влияние.

Над 11 000 чифта обувки замениха Парижкия марш за климатичните промени на Площада на Републиката в края на ноември м.г., тъй като шествието бе отменено заради затегнати мерки за сигурност

Защо Трансатлантическото споразумение е толкова важно?

Накратко, ТТИП не е обикновен търговски договор, въпреки че има опити да бъде представен като такъв. Всъщност, Трансатлантическото споразумение е транснационална Конституция, регламентираща отношенията между ЕС, САЩ и Канада. Този документ ще постави под контрола на международния корпоративен елит всички сфери от нашия живот. Веднъж подписан, а след това ратифициран от всички страни в ЕС, този заробващ договор ще определя не само икономическите, но и социалните, правните и личните ни свободи. ТТИП съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят обикновените хора. Достъп до пълната документация на споразумението имат основно представители на международните корпорации, като само американските делегати от компанията „Филип Морис“ са над 600 – корпоративни адвокати и лобисти.

Все повече западни анализатори смятат, че чрез ТТИП американските корпорации ще заробят икономически държавите-членки на Европейския съюз, както и някои азиатски, чиито правителства се определят като „марионетни“ (вече е финализирано Транс-тихоокеанското партньорство между 12 държави от Азиатско-тихоокеанския регион – САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Мексико, Перу, Сингапур, Малайзия, Виетнам и Бруней). Акцентира се над факта, че споразумението се изготвя в пълна тайна от американските и европейските граждани.

Небезизвестният американски анализатор и бивш зам.министър по финансите Пол Крейг Робъртс например казва: „Поради изброените причини САЩ договарят ТTИП в разрез със всякакви демократични норми, в пълна секретност. Дори членовете на американския Конгрес нямат достъп до информация. Америка вече се управлява от американските корпорации. Ако „споразумението“ мине в Европа и Азия, и техните държави вече ще се управляват от тях.“  Робъртс предупреждава, че правителствата, които договарят ТТИП със САЩ, са „купени и платени американски агенти, лобиращи за интереса на американските корпорации. Ако споразумението бъде прокарано, единственият закон в Европа и Азия ще бъде американският“.

Измеренията на окончателното подписване на договора за ТТИП всъщност очертават хиперколониалните рамки, осигуряващи абсолютна власт на управляващите елити, тъй като поправки могат да се направят само ако подписалите го страни са единодушни.Прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. Това означава, че парламентарните избори, основа на всяка демократична система, ще се лишат от съдържание. Няма да има никакво значение коя партия избираме, тъй като ръцете на всички бъдещи политици в националните парламенти ще бъдат вързани чрез въпросното споразумение.

На практика така нареченият Трансатлантически бизнес съвет, конституиран още през 1995 г. по идея на Еврокомисията, безкомпромисно налага идеологията на свободната търговия от двете страни на океана, а обикновените хора ще бъдат лишени от действителното си право на избор.

Корпоративните елити на САЩ и ЕС ще решават дали имаме право на по-високи доходи и пенсии. Същите ще одобряват или забраняват всяка една инициатива на националните правителства. Да, точно така.

Ако някой закон не им харесва, те просто ще го отменят в предвидените международни арбитражни съдилища, които ще имат надконституционална власт. Всъщност Конституцията няма да има силата на върховен закон.

Чрез ТТИП падат и всички регулации за ГМО храни. Падат и ограниченията, свързани с всякакви контролни регламенти, осуетяващи печалбите на корпоративния елит. Нещо повече – предвидено е ако на територията на дадена страна се води война, корпорациите да изискват обезщетения за изгубени печалби по време на военните действия. Правителствата на отделните държави няма да бъдат нищо повече от местни чиновници. Всъщност това е само малка част от последствията след ратификацията на ТТИП. Това е изтекла информация, която представлява една несъществена част от целия договор.

Вярно е, че и сега корпоративният и банков елит пряко влияе върху политическите и обществените процеси в Европа и САЩ.

Реално бюрократите в Европейския парламент и Европейската комисия са в по-голямата си част лобисти на редица големи банки и корпорации. Въпреки това, не всяка идея и желание на бизнес елитите в САЩ и ЕС се осъществяват. Причината е, че лобирането струва пари и време, а освен това става на тъмно. След подписването на ТТИП този проблем ще отпадне и трансатлантическите корпорации ще имат законовата власт да се разпореждат с нашите съдби.

В буквалният смисъл.

Става въпрос за безпрецедентна власт на корпорациите, надхвърляща националните интереси. Един нов тотален контрол над народите на Европа и САЩ. А с предстоящото ратифициране на вече финализираното в Атланта през октомври 2015 г. Транс-тихоокенско споразумение – и над целия свят. Овластяване на няколкостотин фамилии, надминаващо дори най-смелите мечти на диктаторите от близкото минало. Едно окончателно разпростиране на корпоративните гиганти над всички континенти. Хегемония, която няма да бъде ограничена от територии или политически сътресения. Диктатура, която може да продължи дотогава, докато тази икономическа система съществува. Пазарен феодализъм.

Всъщност, този е скритият залог. Дестабилизирането на Европа е най-малкото, което транснационалният корпоративен елит е готов да направи, за да се сдобие с абсолютната власт.

Тодор Галмадиев