сряда, 20 януари 2016 г.

Невидима Империя Създаването На Новия Световен Ред (БГ Subs)

“Самата дума ,,тайна“ е отвратителна в едно свободно и отворено общество… каквото сме всъщност и в исторически план… се дистанцираме от разни тайни общества, тайни заклинания… и тайни разработки.

   Защото сме противници на световния… монолитен и безмилостен заговор. Това е система, която мобилизира… огромни човешки и материални ресурси за построяването на една плътна и високоефективна структура. Всички планове и подготовки остават скрити. Всички грешки са погребани дълбоко. На десидентите са запушвани устите. Не се правят разходи, слуховете се заглушават, няма разкрити тайни.“
Джон Ф. Кенеди – Последният Президент на САЩ

неделя, 17 януари 2016 г.

Все още ли вярвате, че сме бедна държава?



Докато народът се чуди как да свърже двата края, след „видимите резултати“, управляващите продължават своята последователна политика, насочена към измислянето на нови данъци. Съвсем скоро най- уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга – хората по селата, притежаващи малък селски двор или градинка, ще плащат данък за това, че отглежда за прехрана зеленчуци и плодове, вместо да консумира скъпите и вносни „пластмасови“ продукти от хранителните вериги. Удоволствието да се шофира по изпъстрените с дупки, с липсваща маркировка и осветление пътища също ще се заплаща. Вече официално винетните такси доближават срамежливо сто лева. От друга страна, без никаква срамежливост, всеки осмелил се да си свари ракия за лично ползване, също ще плаща данък – облагаемият праг от 1000 пада на 500 литра. Тенденцията е да се облага всеки, който не проявява интерес към безумно скъпия и често некачествен производствен алкохол. Цените на цигарите също се увеличават, докато ни уверяват колко е хубаво да пушим акцизен тютюн.
Ако вече сте преглътнали новите данъчни придобивки, е хубаво да знаете, че това е само началото. Много скоро може да станем свидетели на възстановяването и на ергенския данък. Както зад всеки нов данък, и тук има „благовидна“ цел – стимулиране на раждаемостта. Засега този данък е само идея, но може скоро да се превърне в реалност.
Разбира се, това са само част от благините, които ни се подготвят. Идеята е да се облага всичко, което все още не е обложено. Причината е в отънелия бюджет, чието запълване става единствено чрез данъци. Обикновено това се получава в държава, в която липсват реална икономика и национални отрасли, гарантиращи приходи.
Да се вдигат единствено данъци, за да се закърпи националият бюджет, е толкова ефективно, колкото да лекувате тежка инфекция, сваляйки температурата.
„Няма пари!“
Това е новият-стар политически девиз, добил печална популярност през последните 26 години. Този рефрен неизменно се повтаря от всички партии, имали някакво отношение към управлението на България. Толкова често сме чували тази фраза, че накрая, съвсем естествено, повярвахме в нейната истинност. Без значение кой какви убеждения и визия за икономическото ни развитие има, всички сме постигнали национално съгласие спрямо този неопровержим факт. Затягахме колани, поддържахме фискална дисциплина и теглихме заем след заем. Дори си отстъпихме доброволно суверенитета на въздушното пространство!
Защото „нямаме пари“.
Нека за момент да се усъмним в тази наложена през целият преход теза. Нека за момент допуснем, че България не е бедна държава, а политиците просто са ни лъгали, за да оправдаят епичните си кражби.
Ето няколко твърдения, които постоянно чуваме и не сме си направили труда да проверим.
„България е малка страна и нищо не зависи от нас.“ Познато ви е, нали?
В Европа има точно петдесет независими и официално признати държави. България е на 15-то място по големина на територията. Което противоречи на налаганата през годините теза за нашата незначителност. Всъщност, нашата страна има всички предпоставки за национално самочувствие в геополитически план. Дори без да се акцентира на уникалното ни местоположение.
„България е бедна държава.“ Най-разпространената лъжа.
Българската минно-геоложка камара излезе със своята статистика, според която България е първенец по добив на руда и злато в Европа. Звучи страхотно, нали?
Стига от тези природни богатства да се ползваше нашето общество.
От находището в Крумовград, експлоатирано от канадската фирма “Дънди Прешъс Металс“, в българската хазна постъпват само 0.75 % от добитото злато. Извличането на златото от находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, е една от най-големите кражби в историята на България. Всъщност златно-медно-пирит-поликомпонентното находище Челопеч е най-голямото в България, а може би и в Европа.
Първоначалната концесионната такса е 1,5%, договорена с правителството на Иван Костов. Като тази такса се отнася само за добива на злато, сребро и мед. По-късно, по време на правителството на Сакскобурготски, таксата е свалена на 0,75%. В договорите няма и дума за останалите ценни метали.
Само от находището в Челопеч спокойно могат да вдигнат пенсиите, и то не с 5 лв. Стига държавата да поеме контрола върху златодобива, според анализите на геолога проф. Вълко Гергелчев.
Към 31 декември 2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Представяте ли си на какво ограбване сме подложени?
30-годишната концесия на „Дънди Прешъс“ се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства.
Именно поради повсеместното съучастие на всички партии, оформяли 26-годишното статукво, темата за скандалните договори е табу. А виновниците имат имена. Въпреки това, Главният прокурор, който и да е той, никога не е повдигал обвинение на нито един министър, подписал тези договори. Ако подобно нещо се беше случило в една нормална държава, политиците, отговорни за сключването на тези договори, щяха отдавна да са в затвора по обвинение за престъпление срещу държавата. Освен това, следващото правителство щеше да предоговори концесионните такси или да анулира договорите. У нас не само че това не се случва, но и представителите на т.нар. опозиционни партии услужливо затъпкват темата. Въпреки уверенията на Европейската комисия, че тези договори имат множество правни основания, даващи възможност за тяхното анулиране.
Това обаче не впечатлява нашите политици.
При всеки справедлив вопъл за ниските доходи те отговарят, че няма пари.
Няма смисъл да се изброяват всички разпродадени печеливши предприятия. Достатъчно е да се споменат скандалните ТЕЦ Марица 1 и 3, известни като „американските централи“. Защото заедно със „златните“ концесии, тези американски централи са се превърнали в символ на тоталното ограбване на национални активи. Разбира се, отново няма виновни политици. Отново никой не носи криминална отговорност, въпреки доказаните нарушения. Предоговарянето на условията от страна на сегашното правителство не само че не реши проблема, но и го задълбочи. Въпреки широко рекламираните в медиите твърдения за обратното.
Още през следващата година ще станем свидетели на ново покачване на цените на електроенергията, а оттам и на всички стоки и услуги. Вероятността от фалит на НЕК става все по-реална. Натрупаните задължения растат с всеки изминал месец.
Държава, в която над три милиона души живеят под прага на бедността. Държава, в която стотици хиляди имат доход в размер на 154 лева – в тази държава няколко български правителства безотговорно раздават стотици печеливши отрасли срещу символична концесионна такса. Въпреки това, българската прокуратура не вижда нищо незаконно в подобни действия.
След като унищожиха армията, съдебната система, образованието, здравеопазването и тежката промишленост, нашите политици работят върху премахването на Националната енергийна компания. Ако има нещо, в което българският политически елит да е последователен, това е разпродаването на всички печеливши активи на държавата ни и културното ни обезличаване. Това е единствената програма, която се спазва под една или друга форма от всички партии, участвали в управлението на държавата. Докато ни заблуждават с различни политически и икономически доктрини, симулирайки противопоставяне на идеологии, нашите престъпници в бели якички ни ограбват. Нагло, безкомпромисно и последователно.
Възмущаваме се от високите партийни субсидии. Възмущаваме се от постоянното обновяване на луксозния автопарк на властта. Наивно вярваме, че като намалим броя на депутатите в парламента, ще постигнем положителен ефект. Без да осъзнаваме, че по-малко депутати означава единствено силно партийно статукво и още по-лесен контрол при гласуване. Възмущаваме се от двайсетте заплати на полицаите…
Но пренебрегваме изтичането на милиарди. Пренебрегваме факта, че няма реален контрол върху ДДС-измамите. Не се впечатляваме от откровените привилегии на банките спрямо обществото. Не се ядосваме, че трябва да плащаме осигуровките на най-раздутата администрация в света, въпреки откровеното нищо-не-правене на повечето институции.
Махваме с ръка на най-големите грабежи, сякаш отказвайки да осъзнаем, че именно тези кражби, нямащи аналог дори в африканските диктаторски режими, директно влияят върху живота ни. Точно тези кражби в абсурдно големи размери определят ниските ни заплати, цинично малките пенсии на нашите родители, липсата на ефективно здравеопазване и все по-девалвиращото образование на нашите деца. Тези кражби определят лошите пътища, по които се движим, и „следвоенната“ инфраструктура в градовете и селата ни. Тези кражби определят и високата битова престъпност, която се ражда в нищетата.
Тези кражби и ненаказуемостта им са единствената причина за повишаването на нашите данъци и измислянето на нови такива. Защото в държава с разпродадени и преотстъпени печеливши отрасли, единственият източник на приходи остават данъците.
За да бъде циничната действителност още по-абсурдна, тези, които са главните виновници за състоянието, в което се намира нашето общество, никога не посягат на корпоративните данъци. Веднъж ограбени и ограбвани, ние продължаваме да плащаме кражбите на тези, които избираме да ни представляват. Забравете за подоходно облагане. Забравете за увеличаване на данъците на корпорации и банки. Въпреки огромните приходи от подобна стъпка, у нас тази идея винаги се потъпква още в зародиш. Въпреки доказаната неефективност на плоския данък и липсата на големи инвестиции, нищо кардинално не се променя в данъчната политика. Променя се единствено данъчната тежест от преки и косвени данъци.
Така ние се превърнахме в държава на косвените данъци.
България разполага с невероятно ключово географско положение, морски и зимен туризъм, огромни подземни богатства, исторически и археологически паметници и изключително плодородни земи. И това са само част от всички предимства, които притежаваме. Ние имаме всички реални предпоставки за жизнен стандарт, надхвърлящ този на държави като Холандия и Австрия. Само ако имахме истинска политическа класа, способна да се възползва от това, което природата ни е дарила.
Вместо това у нас се краде. Краде се много и нагло, без свян и без мярка. Да, корупцията не е българско изобретение. Но единствено у нас кражбите се извършват с цената на националния ни суверенитет. Единствено у нас кражбите са в такъв мащаб, че застрашават националната ни сигурност. Те застрашават и съществуването ни като народ, дори като етнос. Единствено у нас 26 години управляват обръчи и кръгове, непритежаващи дори капка национално самосъзнание. Защото никъде другаде по света политиците не предават изцяло интересите на своите държави.
Дори и диктаторите.
Все още ли вярвате, че сме бедна държава?!

Започна вторият етап от плана за Европа

Все повече анализатори допускат, че имигрантската криза е активно мероприятие, целящо да отклони вниманието на европейските общества от една друга и не по-малко опасна реалност. Да се обяснява процесът на преселението единствено с либералната наивност на европейските политици е толкова сериозно, колкото легендата, че в основата на Троянската война е стояла само красотата на една жена. Да, идеята за хубавата Елена е мит, но дали е история.
Историята доказва, че зад всеки геополитически процес обикновено се крият икономически интереси. Политиката е израз на овластяването на елитите. А действителната им власт неминуемо минава през властта на капитала.
Кой има полза от събитията в Европа?
Тук е уместно да си спомним едно подготвящо се споразумение, което успешно остана встрани от общественото внимание – Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия (ТТИП). Въпреки силното лобиране от страна на Европейската комисия и от повечето политически елити, съмненията в нечистотата на това споразумение успяха да преодолеят медийното затъмнение. След вълната от протести в много европейски държави срещу неравностойното обвързване на европейската и американската икономика, стана ясно, че ТТИП не се ползва с голямо обществено доверие. На Стария континент бяха събрани над три милиона подписа срещу споразумението – най-мащабната обща петиция на граждани на ЕС в историята на този съюз. И въпреки това, на 28 май 2015 г. Комисията по международна търговия към ЕК реши да не се съобрази с гражданските настроения и гласува резолюция за продължаване на преговорите по ТТИП.
Дори повече – Европейската комисия наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за партньорство за срок от 30 години, а по силата на закона за свобода на информацията, през юни 2014 г. се разбра, че американското правителство също е блокирало публичния достъп до документите за ТТИП за срок от пет години, мотивирайки се с „чувствителното естество“ на съдържанието им.
ttip7878
Въпреки медийното затъмнение и пълната секретност между договарящите се страни, в социалните мрежи и в някои медии излязоха нови притеснителни факти, свързани с ТТИП. Беше въпрос на време недоволството на обществото да придобие по-големи мащаби.
Случайно или не, по това време започна и мигрантската криза.
Залети от стотици хиляди имигранти, европейските общества трябваше да се справят с нов сериозен проблем. Трансатлантическото споразумение и съмненията, свързани с него, отстъпиха на заден план. Кой би мислил за бъдещ търговски договор, когато в Париж убиват хора, а в Кьолн насилват жени? Либералната наивност на толерантните европейци започна да се трансформира в негодувание към неблагодарните имигранти.
Много е вероятно това да е една от ползите от мероприятието “мигрантска криза“. Създаване на нова опасност с цел отклоняване на вниманието от другата заплаха, надвиснала над европейските държави.
Вече за никого не е тайна, че нашествието на огромни маси от предимно млади мъже беше организирано. Брошурите с инструкции от фондацията на Сорос, открити в много от емигрантите, бяха само върхът на айсберга. Още в началото на великото преселение се надигаха гласове, които предупреждаваха за изкуствения характер на този процес, но опиянени от своята либерална непогрешимост, болшинството от европейските общества не реагираха и се доверяваха на интерпретацията и внушенията на официалните медии. През периода на европейската „лудост“ всеки трезв глас беше определян като ксенофобски.
Така приключи първият етап от плана за Европа.
Дестабилизацията.
epa05089835 Protesters of various left-wing groups (L) and of right-wing group Pro NRW (R) face each other during demonstrations outside of Cologne Main Station in Cologne, Germany, 06 January 2016. After the events of New Year's Eve when dozens of women were attacked in the area, the police have bolstered their presence at Cologne Main Station.  EPA/OLIVER BERG
Полицията разделя протестите на леви и десни активисти в Кьолн. Снимка ЕПА/БГНЕС

Вторият етап се провежда в момента. Приетите имигранти тепърва ще създават кризи в европейските общества. Организираното насилие в Кьолн и в други германски и европейски градове навежда на мисълта, че това е само началото на серия от провокации, които трябва да засилят антиимигрантските настроения.
Защото на всяко действие има еднакво по сила противодействие.
Ескалацията на напрежението може да бъде прехвърлена от Германия и Франция в други европейски държави. Какво следва? Вероятно предсрочни избори в Германия. Нова дестабилизация и несигурност. Нека не забравяме и другото – че само в Германия броят на американските бази е 305 и САЩ услужливо могат да се отзоват на помощ. Вече сме свидетели на изказвания от редица европейски политици за гарантиране на нашата сигурност. Това е единият вариант. Възможни са и други сценарии, които да доведат до нов „контролиран“ хаос.
Каквито и да са конкретните стъпки, крайната цел е отнемане на част от нашите свободи в замяна за нашата сигурност. Този мотив винаги „минава“. Естествено, това ще означава и цензура върху независимите медии. И предимно върху социалните мрежи. Под една или друга форма ще бъде приет закон срещу омразата, терористичните изказвания и критикуването на властта.
В така подготвената среда ще се пристъпи към следващите фази по налагането на Трансатлантическото споразумение. Няма да има изтичане на неудобна информация и недоволство на организирани граждани. Но, най-важното, няма да има протести. Защото в една нестабилна обстановка първото нещо, което ще бъде забранено, са именно протестите. Вече не едно масови мероприятия в Европа бяха отменени заради сигурността. Така стъпка по стъпка ще бъде установен необходимият контрол, който би бил невъзможен в едно нормално функциониращо общество.
Може би подобен сценарий изглежда като излязъл изпод перото на Оруел, но понякога реалността е по-невероятна, отколкото ни се иска да вярваме. Особено когато залогът е постигане на влияние.
0000132281-middle
Над 11 000 чифта обувки замениха Парижкия марш за климатичните промени на Площада на Републиката в края на ноември м.г., тъй като шествието бе отменено заради затегнати мерки за сигурност

Защо Трансатлантическото споразумение е толкова важно?
Накратко, ТТИП не е обикновен търговски договор, въпреки че има опити да бъде представен като такъв. Всъщност, Трансатлантическото споразумение е транснационална Конституция, регламентираща отношенията между ЕС, САЩ и Канада. Този документ ще постави под контрола на международния корпоративен елит всички сфери от нашия живот. Веднъж подписан, а след това ратифициран от всички страни в ЕС, този заробващ договор ще определя не само икономическите, но и социалните, правните и личните ни свободи. ТТИП съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят обикновените хора. Достъп до пълната документация на споразумението имат основно представители на международните корпорации, като само американските делегати от компанията „Филип Морис“ са над 600 – корпоративни адвокати и лобисти.
Все повече западни анализатори смятат, че чрез ТТИП американските корпорации ще заробят икономически държавите-членки на Европейския съюз, както и някои азиатски, чиито правителства се определят като „марионетни“ (вече е финализирано Транс-тихоокеанското партньорство между 12 държави от Азиатско-тихоокеанския регион – САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Чили, Мексико, Перу, Сингапур, Малайзия, Виетнам и Бруней). Акцентира се над факта, че споразумението се изготвя в пълна тайна от американските и европейските граждани.
Небезизвестният американски анализатор и бивш зам.министър по финансите Пол Крейг Робъртс например казва: „Поради изброените причини САЩ договарят ТTИП в разрез със всякакви демократични норми, в пълна секретност. Дори членовете на американския Конгрес нямат достъп до информация. Америка вече се управлява от американските корпорации. Ако „споразумението“ мине в Европа и Азия, и техните държави вече ще се управляват от тях.“  Робъртс предупреждава, че правителствата, които договарят ТТИП със САЩ, са „купени и платени американски агенти, лобиращи за интереса на американските корпорации. Ако споразумението бъде прокарано, единственият закон в Европа и Азия ще бъде американският“.
Измеренията на окончателното подписване на договора за ТТИП всъщност очертават хиперколониалните рамки, осигуряващи абсолютна власт на управляващите елити, тъй като поправки могат да се направят само ако подписалите го страни са единодушни.Прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. Това означава, че парламентарните избори, основа на всяка демократична система, ще се лишат от съдържание. Няма да има никакво значение коя партия избираме, тъй като ръцете на всички бъдещи политици в националните парламенти ще бъдат вързани чрез въпросното споразумение.
На практика така нареченият Трансатлантически бизнес съвет, конституиран още през 1995 г. по идея на Еврокомисията, безкомпромисно налага идеологията на свободната търговия от двете страни на океана, а обикновените хора ще бъдат лишени от действителното си право на избор.
Корпоративните елити на САЩ и ЕС ще решават дали имаме право на по-високи доходи и пенсии. Същите ще одобряват или забраняват всяка една инициатива на националните правителства. Да, точно така.
Ако някой закон не им харесва, те просто ще го отменят в предвидените международни арбитражни съдилища, които ще имат надконституционална власт. Всъщност Конституцията няма да има силата на върховен закон.
stop-ttip-generic-fb
Чрез ТТИП падат и всички регулации за ГМО храни. Падат и ограниченията, свързани с всякакви контролни регламенти, осуетяващи печалбите на корпоративния елитНещо повече – предвидено е ако на територията на дадена страна се води война, корпорациите да изискват обезщетения за изгубени печалби по време на военните действия. Правителствата на отделните държави няма да бъдат нищо повече от местни чиновници. Всъщност това е само малка част от последствията след ратификацията на ТТИП. Това е изтекла информация, която представлява една несъществена част от целия договор.
Вярно е, че и сега корпоративният и банков елит пряко влияе върху политическите и обществените процеси в Европа и САЩ.
Реално бюрократите в Европейския парламент и Европейската комисия са в по-голямата си част лобисти на редица големи банки и корпорации. Въпреки това, не всяка идея и желание на бизнес елитите в САЩ и ЕС се осъществяват. Причината е, че лобирането струва пари и време, а освен това става на тъмно. След подписването на ТТИП този проблем ще отпадне и трансатлантическите корпорации ще имат законовата власт да се разпореждат с нашите съдби.
В буквалният смисъл.
Става въпрос за безпрецедентна власт на корпорациите, надхвърляща националните интереси. Един нов тотален контрол над народите на Европа и САЩ. А с предстоящото ратифициране на вече финализираното в Атланта през октомври 2015 г. Транс-тихоокенско споразумение – и над целия свят. Овластяване на няколкостотин фамилии, надминаващо дори най-смелите мечти на диктаторите от близкото минало. Едно окончателно разпростиране на корпоративните гиганти над всички континенти. Хегемония, която няма да бъде ограничена от територии или политически сътресения. Диктатура, която може да продължи дотогава, докато тази икономическа система съществува. Пазарен феодализъм.
Всъщност, този е скритият залог. Дестабилизирането на Европа е най-малкото, което транснационалният корпоративен елит е готов да направи, за да се сдобие с абсолютната власт.
Тодор Галмадиев