петък, 25 ноември 2016 г.

Държавните паразити и нашите родители




Докато депутатите се занимават с важни дела като например преименуването на параграф 13, който става параграф 12, разбрах че в българската военна флота имало две бригади и шест  бригадни генерала! Представяте ли си, колко високи заплати, лични шофьори, секретарки и секретари на секретарките ползват тези ненужни генерали. Ако този абсурд беше единствен, можеше пренебрежително да махнем с ръка. Всъщност, това е моментна снимка на състоянието в което се намира държавната ни администрация
България е първа в Европа по брой бюрократи!
При по-малко от седем милиона население, ние имаме 769 100 служители на държавна хранилка! Близо осемстотин хиляди търтеи, които дори не плащат своите осигуровки, тъй като това е задължение на държавата. Накратко ние плащаме не само заплатите на осемстотин хиляди държавни служители, но и техните осигуровки. 
Нито едно българско правителство, въпреки обещанията си не е намалило и с един човек тази паразитираща структура в държавата. Освен безумните средства които поглъща, държавната бюрокрация генерира колосална корупция.
Нямало пари за вдигане пенсиите на живеещите в мизерия български пенсионери. Дали, няма! А може би е много по-удобно да се отглежда една обвързана партийно администрация, отколкото да се направи нещо за нашите родители, работили цял живот, за същата тази държава!
Реалният брой на администрацията би трябвало да е съкратен на една трета. Тогава ще има пари за пенсии и за по-добро здравеопазване.
Ето, това е проблем за който трябва да се говори и настоява за неговото решаване.Защото точно тези които , вчера гласуваха закон за забрана на комунизма, действат точно като управниците на държавата, преди десети ноември, създавайки изкуствена заетост за наша сметка.

четвъртък, 24 ноември 2016 г.




Един кратък поглед върху театралният сезон, за всички  които още не са разбрали, кои са новите театрални премиери. 
Пиеса номер едно :  
"Мажоритарната система". Аргументи"за" и "против". Внушението че това е важно събитие което ще промени депутатите и ще ги превърне в ангелчета. Накратко, няма по-голям проблем за българското общество. Веднъж сменена системата, ще започне да произвежда качествени и независими депутати. Другата гледна точка е предстоящ апокалипсис и връщане на авторитарността. Купени от олигарсите депутати и други ужасни последствия. 

Втората пиеса е с заглавие:
 "Моят антикомунизъм е по-добър от твоя". Тук главните актьори, са отново децата на прочути червени фамилии, или директни партийци от БКП, които страдайки от шизофренно разстройство громят своите родители, че са ги отгледали в удобните прегръдки на Партията, докато те тайно са страдали демократично. Може да го определим като"македонски синдром". Родителите българи, а децата македонци. 
Въобще, който не скача е червен!

Като фон на тези спектакли върви министерската разходка до прокуратурата. 
Там абсолютно зависимият от същите тези политици, уж Главен прокурор се опитва да изглежда работещ, след няколкогодишен сън. Не му е лесно да обвинява така, че после обвинението да падне, облечено в законова обвивка.
Това са новите пиеси, които трябва да ни отвлекат вниманието от главните въпроси:
Защо няма подведен под отговорност министър подписал скандалните концесии, свързани със златните ни находища. Защо няма подведен под отговорност министър(Костов), подарил двете електроцентрали на американците, които гълтат повече пари, отколкото са необходими за двойно вдигане на пенсиите.
Защо няма повдигнато обвинение към Борисов, за "двете каки" и Мишо бирата !
Защо никой не поиска разследване на главният разследващ Цацаров! Но най-важното! Защо Главният прокурор се избира от политиците, а не от народа, чрез мажоритарен вот. В самата Конституция е заложена зависимостта на всеки главен прокурор от системните партии. Докато този абсурд продължава не може да има никакво разделение на властите.
Апропо, защо Слави Трифонов не зададе тези въпроси !
 Може би, защото не са удобни за неговите покровители.
Както  във всеки театър, ние публиката ще платим за представлението, с това което ни е останало от достойнството и живота ни. 
Приятно зрелище!

Тодор Галмадиев