Полицаите да намерят друг начин за изкарване на пари!

В недържавата България всичко е възможно. Дори, най- силното перверзно въображение бледнее, пред  случващото се по нашите географски ширини . Абсурдностите на нашето  битие, отдавна са се превърнали в норма.

Ако наивно сте си мислили, че убийците  не се ползват с добро име в едно общество, явно не сте в течение на новите ценности , които ни се налагат от гурутата, призвани да пазят нашите човешки права. Като видни представители на новият морал, чиновниците от   Българският хелзинкски комитет са убедени, че един убиец, може да бъде номиниран за човек на годината.

Според тези морални титани, убийството напълно се вмества в човечността. Защото следвайки нормалната логика, номинацията на една личност, за човек на годината би трябвало да акцентира на главните човешки достойнства. Все пак говорим за човек на годината.

Подобен акт не само реабилитира предишните деяния на номинираният кандидат, но и го  издига на едно ново морално ниво. Според БХК всеки убиец, след като се е разкаял може да бъде пример, за едно цивилизовано общество.

На никой от чиновниците в небългарската организация, не му е направило впечатление, че разкаянието едва ли може да изтрие извършено престъпление. Особено когато това престъпление е свързано с отнемането на човешки живот.

Човекът на годината е убил друг човек.

Това са новите критерии и ценности на БХК. Същата тази организация, която счита за нормално нелегалното  преминаване на мигранти, през държавни граници. Същата тази организация, която от стъпването на наша територия, нито веднъж не се заинтересува от състоянието на бедните ни пенсионери.  Не се притесни от многобройните убийства на възрастни хора в малките села. Станали жертва на битова престъпност, породена от липсващата държавност. Тази толкова морална организация, не забелязва финансовият геноцид, на който е подложена значителна част от нашето общество, повече от четвърт век.

Не! Подобни тривиални проблеми са извън дневният ред на чуждестранната организация. Всъщност, през цялата история на съществуване у нас, БХК нито веднъж не е провел, дори една единствена инициатива, в полза на българското общество. От тук идва и основателният въпрос, защо ни е тази организация? Не трябва ли подобни неправителствени образувания, да бъдат отхвърлени от нас?

Защото оттеглянето на скандалната номинация, под натиска на обществото, едва ли променя  начинът по който тази организация работи.

Този скандален акт, беше капката преляла чашата на нашето търпение. Защото антибългарските действия на БХК съвсем не се изчерпват с този акт.

Ако, действията на БХК са скандални, то изказванията на нашият министър-председател излизат, извън стандартните определения. Борисов превърна в норма , неадекватността, изразена чрез глуповат изказ. Именно глуповатата риторика, често се тълкува , като проява на неподправена искреност.  Никоя от казионните медии не си позволява да тълкува обективно, откровената  посредственост на този човек, съсредоточил цялата власт в себе си. Няма да чуете представител на националните медии, да се възмути от откровените глупости, сипещи се от устата на първият политик. Борисов успява да изненада аудиторията, вдигайки летвата на посредственият си цинизъм, с всяко свое изявление. Тъкмо да си помислим, че по-зле не може и реалността ни опровергава. Оказва се, че може!

„Полицаите да намерят друг начин за изкарване на пари, а не да чакат на заплати!“

Тук, ставаме свидетели на ново ниво абсурдност.

Министър-председателят на една държава, съвсем  официално подстрекава блюстителите на реда, служителите призвани да следят за спазване на правилата, да престъпват закона. Явно, никой не е обяснил на този човек, че полицаите не могат да работят, друга работа, тъй като това е конфликт на интереси. По закон!

Дори да преглътнем този факт, остава явното нарушение на закона. Подстрекаването, към нарушаване на законността. Един министър-председател призовава полицията към престъпно деяние.

Разбира се, подобно изявление показва и циничната арогантност на един български политик, към представителите на едно професионално съсловие. Посланието е ясно. Заплатите които ви даваме са да си плащате данъците, кредитите и таксите. Ако искате да ядете, работете някъде другаде!

Пари няма ,спасявайте се, както можете!

Това е посланието на съвременната българска политика. Казано в прав текст.

Колкото и да е скандално изказването на Борисов, всъщност то обрисува мисленето на тези, които систематично унищожаваха и унищожават държавността, вече двадесет и шест години.

Това е девизът и веруюто на нашите политици.

Аз подкрепям полицаите. Не защото съм доволен от тяхната работа, а защото са част от нашето общество. Защото осъзнавам че именно разделението е причината за нашата обществена безпомощност. Защото осъзнавам, че рибата се вмирисва от главата и вината за неадекватната и неефективна полиция се дължи на всички управлявали до този момент.

В нашата недържава, вече няма граници за политическият цинизъм. В недържавата ни, отдавна ненормалността се е превърнала в норма. В основен житейски закон. В нашата недържава оцеляват силните на деня. Тези които необезпокоявани крадат нашето и на децата ни бъдеще. В нашата недържава, издевателството над нормалността и справедливостта, вече е ежедневие.

Ако мислите, че положението не е толкова драматично си спомнете поредното решение стъпкало остатъците от суверенност.

Чужди самолети ще охраняват нашите граници.

Имаме военни бази на чужда армия. Потъваме в дългова спирала.

Сухоземните ни граници са , на практика неохраняеми.

Призовават органите на реда, сами да се спасяват.

Политиците ни съвсем официално заявяват, че правят каквото им кажат началниците от Брюксел и Вашингтон!

Още ли си мислете, че имаме държава?

Толкова отдавна сме пленени от шайка крадци, че сме забравили, че има и друга реалност. В която едно гражданско сплотено общество е коректив на политическите представители. Реалност, в която гражданите отстояват своите права. Реалност в която обществото сваля от власт самозабравили се правителства. Както в Румъния!

Време е да превърнем територията, отново в държава.

Тодор Галмадиев